* * *
Строя къща с кървави ръце.
Боядисвам я в червено.
Полагам основите.
И ставам масивна.
Аз – ударничка с къща.
Без лице, със здрави основи.
Зазиждам се вътре.
Залоствам се с всичките резета,
с всичките покриви вместо небе.
20.07.2007
понеделник, 8 октомври 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
48 часа
48 ЧАСА на границата ме питат Повече от 48 часа ли бяхте в страната? замислих се като миг преминаха срещите с приятели Нещо за деклариране ...
-
Пътят към Гуадалахара В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
-
Върховете са покорени годините натрупани Вселената е наша Мираж, който ни спасява пием вода и продължаваме към оазиса на живота! 01....
-
Винаги да има план Б. Друга история, по която да тръгне читателят. Маршрутите са като дърво с клони в посоките на света, докъдето стига погл...
Няма коментари:
Публикуване на коментар