четвъртък, 29 юли 2010 г.

In memoriam

За звездите,
за майките, които светят.
За далечното небе,
понякога усещано като закрилник.
За бездънните вечери,
в които потъваме.
За вечността,
която разбираме едва тогава -

когато временните хора се превръщат в абсолюти.