* * *
Помня преди заспиване на вилата, в малката стая с трите легла – баба ми и съседката, дошла да пренощува при нас за компания.
Баба ми започна да брои колко са останалите обитатели, живите съседи.
Смяхме се. Изникваха спомени, весели истории. Странно броене.
Последното броене.
Години по-късно не броим, само споменаваме с добро мъртвите, нашите баби и дядовци. Някакво успокоение, че преходността е стрела, пронизала живота, и спомените са вечният непрестанен диалог с отвъдността.
Броенето продължава.
Помня преди заспиване на вилата, в малката стая с трите легла – баба ми и съседката, дошла да пренощува при нас за компания.
Баба ми започна да брои колко са останалите обитатели, живите съседи.
Смяхме се. Изникваха спомени, весели истории. Странно броене.
Последното броене.
Години по-късно не броим, само споменаваме с добро мъртвите, нашите баби и дядовци. Някакво успокоение, че преходността е стрела, пронизала живота, и спомените са вечният непрестанен диалог с отвъдността.
Броенето продължава.
* * *
Изненадващ обрат. Влизам в американски бар в Амхърст,
Масачусетс. В притъмнената обстановка се чува
оживена глъчка, стъклени поздрави. Наливна бира с
родословие.
Доближавам се до бара да поръчам и някаква светкавица във времето, процеп, през който попадам в 90-те години на XX век.
Пред очите ми е Кърт Кобейн.
Със светлата коса, разпознавам го, същият от снимките.
Ето какъв е бил и аз съм до него на бара.
Понякога е много лесно да се докоснеш до своите спомени, до настоящето, което ги крие.
Доближавам се до бара да поръчам и някаква светкавица във времето, процеп, през който попадам в 90-те години на XX век.
Пред очите ми е Кърт Кобейн.
Със светлата коса, разпознавам го, същият от снимките.
Ето какъв е бил и аз съм до него на бара.
Понякога е много лесно да се докоснеш до своите спомени, до настоящето, което ги крие.
* * *
Да трупам тъгата на своите житейски наблюдения, облечени в прозаични ритми, и накрая след мен или малко преди края да изтръскам от торбата товара, носен през годините.
Дали ще е златно покритието или безсмислени мастилени следи – оценката на времето ще покаже.
Първа публикация:
Литературен вестник, год. 31, бр. 33, 28.09–04.10.2022, стр. 1.
Водещ на броя: доц. д-р Ани Бурова
Ето линк към броевете:
https://litvestnik.com/%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%b2%d0%b5/
