понеделник, 29 декември 2008 г.

* * *

повеят на вятъра
отвява ли скръбта
мъката според сезона ли расте
паднало листо
съм
остават някакви контури
очертания от най-далечната земя
и цялото прекатурване е всъщност само ход без думи
излишество и суета
вятърът мълчи
сменя сезоните с тапети
като в онзи филм
а ние сме в килията
целуваме съдбата си
отхапваме езика й
и после плюем
храчим думите
безцелни безполезни
закотвени в мълчание

* * *

на Л.

части на речта
отпиващи от виното
автентичността на автора
са капките
по страниците
животът пише
дращи
реалността е винаги недостиг
какви са съдържанията
и кой изрича частите
кой маха доспехите
в какво сме достоверни
ние скрепените в мълчание и глътки
в перото
в живота
един е почеркът
окото се озърта
само нищото е всеобхватно

събота, 18 октомври 2008 г.

Терорът на писането

Терорът на писането. Величието на Писанието. Умората от задвижването на механизмите, осите, колелата. Зъбчатият почерк, йероглифното разчитане, попадане в бездната и усвояване на полето до дънната платка на разума. Светът е уловен в една резка, в един тон, в един сюжет. Тласък и принуда. Нещо става. Важно е да се овладее мълчанието. Смислените отговори без адресат.
Кодифицирането на мрежата,
ходене на Богородица по жицата.
Говорене с лъжицата за всяка уста.
Писането е най-страшното оковаване, възелът на битието, смълчаният му подпис, удостоверението, че го/ни има.
Писането е единственото възможно авторство на Бог.

Един снимачен ден 1

Сезонът на канарчетата
Зимата на маймуните
Шантав ден
И спасението, което все ни дебне плахо и не взима нещата в свои ръце...

петък, 3 октомври 2008 г.

tefter.doc

Мълчанието е най-страшният отговор. Всичко, което не може да бъда изговорено, трябва да бъде премълчано. Светът е сглобка от хиляди недоизказаности.

Из "Романът"

Бе го пожелала. Дори и в най-непринудената ситуация го събличаше с поглед. Всеки път, когато си палеше цигара се взираше в него, проследяваше движенията му - палеше уверено, дръпваше си, след което свиваше устни и от ъгълчето на сбърчената устна излизаше тънка струйка дим. Не приличаше на пушач. Зъбите му бяха бели, по показалеца нямаше следи от катрана, както при повечето заклети пушачи. Обичаше да пуши и това му личеше. Насладата се изписваше по лицето му.
Докато говореше, тя кимаше вяло и си представяше бялата му кожа, бяла като сутрешно мляко. Най-много харесваше пръстите му, кълнеше се, че не бе виждала подобни. Цигарата се издължаваше между тях, димът тънееше, думите ставаха все по-тежки, а той уверен. С всеки изминал ден.
Имаше красиви очи, дълбоки като морето, в които тя потъваше. Водовъртеж, от който не можеше да изплува. Добре се чувстваше на дъното.

вторник, 2 септември 2008 г.

tefter.doc

Изкуството иска жертви, философията – система. Философията като първична стихия има ли вторичен конструкт? Как системата може да бъде обяснена като хаотично наслагване, а не като същина. Структурата не може да бъде фон. Тя дава харастеристиките на фона, но сама основополага.

tefter.doc

Въпреки всичко – животът има някаква центробежна сила, която те дърпа към центъра. Не може да има тотална припокритост с този център, както и тотална дистанция. Макар че при Годо има едно дистантно поле, една уталоженост, където смисълът се загубва. Осмисляне на безсмислието. Всъщност целта е именно такава: безсмислието не може да бъде оставено така непокътнато, защото житейският механизъм е непоколебим в тази посока. Годо е изплъзващият се център, вечното колело, недостижимото достигане, по което търсим пътя и постигаме живота си.

петък, 22 август 2008 г.

tefter.doc

преди да се роди
слънчогледите паднаха
август
години по-късно
продава семки
отброява люспите
плюе върху годините
и поглежда към смъртта

петък, 18 юли 2008 г.

tefter.doc

Винаги съм възприемала в един ред: Ницше - екзистенциалистите - Дерида. Интуиция или добре обоснована доктринална сплав...

tefter.doc

Сутрин да се чете Хегел. Утрото е мъдро и затова понася философията.

понеделник, 23 юни 2008 г.

tefter.doc

такова събирачество
че да изтръскам празни шепи
и потрия ръце
за да моделирам момента
стана от стола
и се изправя с лице срещу
ужаса

tefter.doc

безмълвен
безформен
контур
понасящ
наказанието
престъпващ
порядъка
сам срещу стената

tefter.doc

спотаява се необезпокоително
спира
втренчва поглед в света
капсулира всеки помисъл
в ампула преди лягане

tefter.doc

отвъд хоризонта
отвъд зримото
клишетата събират себе си
сменят метафорите
и виждат небето

tefter.doc

само тъгата е насложилото се с годините
плътният глас
е моторът
на слабото тяло
момиче с кафяви очи
в огледалото на спомена

петък, 20 юни 2008 г.

tefter.doc

да не се разплита кълбото
и стаята стои непокътната
думите да се щадят
защото после трудно
се наместваме в кожите
събличаме зимите и се разкриваме
оголени багри
наложително е да съберем четките
изрисуваме портретите
взаимно
aвто и не–авто
на стените да се закачим
да се запомним

неделя, 1 юни 2008 г.

tefter.doc

Тя е мъртва. Наподобявам първото изречение от “Чужденецът” на Камю. Смъртта е подобието на уникалното настъпване. Разтърсва. Може би е красива.

четвъртък, 15 май 2008 г.

Ракурс към естетическото: стилът

Стилът е усилието без умисъл да положим Идеята.
Стилът не е човекът, стилът е избуяването на колективния спазъм.
Стилът е най-радикалният манифест.
Стилът е подобното на себе си: подобие и образ.
Стилът “расте” със собствен механизъм на отместване.
Стилът не заличава, а извайва, покълва и се сраства със зародиша на смисъла.
Стилът е почеркът на н-та степен.
Стилът е фрагментарен пъзел.
Стилът е събирачът на отломъци.

вторник, 25 март 2008 г.

tefter.doc

Бюрокрации, декларации, администрации... фрустрации.

подпис: Аз

следва... sofia film fest

следва... разни книги, разумни идеали

Витгенщайн

Логиката е границата на възможното. Логическата форма е смисловото полагане на света в езика.

tefter.doc

Диалектиката е първодвигателят на всяка една метафизика.

вторник, 19 февруари 2008 г.

Импресия

Времето

Основанията стават все по-настойчиви. Никакъв глас не може да им противоречи. Щом някой надига глава, вперил поглед в необятното, се вцепенява. Няма причина и това е обезпокоително.
Застиналите лица удържат времето, наоколо е пусто.
Когато няма причина, няма и основания за напускане.
Гласовете замират един след друг. Времето не съществува с всеки следващ ход, връща се в лоното, в първоначалото.
Времето е гласът, замлъкването, тласъкът на материалното, вечният поток към. Последният повик на основанието, оттласкващо своя глас от причината.

понеделник, 7 януари 2008 г.

Бланшо – опит 1

Когато самото оттласкване е и фундамент, а самата структура е заявила липсата на такава – тогава системата е в наслагването, отпечатъка. Какво става, когато философията снема пръстовите отпечатъци на/в литературата?

tefter.doc

Рамката е вдлъбнатостта на гледката.

tefter.doc

Моловете... търговски вериги. Комерсиални окови.

tefter.doc

Философията се ражда на границата. Там, където се усеща нуждата от понятие.