петък, 28 юли 2017 г.

Неназидателни размисли

***
Без никакви визуални ефекти. Преди масовата употреба на интернет. Лятото на 1989-та. Първо пътуване със самолет. Пристигане в Източен Берлин. Сиво, панелно и кално. Това ли е чужбина? - питам с детско любопитство. Без проблем минаваме през пропускателния пункт и учудването е потресно. Нов свят, окъпан в светлини. Цветен филм. Западен Берлин. Още тогава разбрах какво е Желязната завеса. Досега тази сензитивност за разделението съществува. Без тухлени стени. В душите.

***

Изумителна Атина - град, за който копнеех още като дете. Родителите ми ходиха. Първата дънкова пола. Куфар с шарени еспадрили. "Деца не могат да ходят в чужбина". В България чужденците идваха с децата си. "Защо те могат, а аз не?" Няма задоволителен отговор. Желязната завеса на мълчанието. Космополитизъм - дума, която научих по-късно.

***

Странникът, който носеше на гърба си разкази за отминали епохи. Слушах го до камината навън. Светулките проблясваха в очите ми. Огънят тлееше до сутринта. Останаха въглените, с които записах историите. Дочутото. Няма чернова на спомените.

***

Teхнологичния прогрес e толкова бърз. Забелязвам как с присмех приемам записана книга на диск, който няма как да поставя в компютъра. От почти десетилетие не използвам мишка - единствено на стационарен компютър, защото няма друг начин за управление. За по-фини неща - оптичната мишка би свършила идеална работа. Тръгнете с големи раници към големия свят на технологиите.

***

Някои така просто си живеят - като хитруват и непрекъснато се опитват да са в позицията на надхитрящите. Като кислород е усещането за надхитряне на Другия. Емоционален комфорт. Няма как да бъдат разубедени. Вероятното успокоение би дошло от признанието за надхитрения Друг.

***

Да притъпиш снизхождението си към липсата на талант и огромното желание за продуктивна изява, за досег с изкуството. Умилително е. Но как бихме поставили критерий? Без кичозното, вулгарното и неталантливото.

***

Симптом за генерално объркване - да объркаш магаретата. Да влачиш чужди товари вместо да ползваш своите ангелски крила.

***

Двата типа човешки същества - разбиращи Достоевски и притъпено невежи към ВАЖНОСТТА в изкуството.

***

Няма поучителност oт собствените грешки. Няма друг шанс за спасение освен да обвиним себе си.

***

Да запазиш независимост в този вулгарен плен на хорското, на масовото, на изчезналия стил.