Из "Последни фрагменти"

                                     * * * 

Думите се претопяват в снопове от луминисцентна светлина. Само едно завъртане и изреченото става част от пророчеството, от онази предопределеност, която изговаря животът ни. 

                                     * * *  

Талантът е гол охлюв без устойчивата черупка на характера. 

                                     * * *  

Споменът за Охрид се превърна в картичка на фона на динамичния пейзаж на рутинизираната до болка всекидневност. 

                                      * * *  

Разтичам се през цедка. През решето на живота. 

                                     * * *  

Вечно да пътувам – така се „проклинам” на чуждоземно скиталчество. 

                                     * * *  

Няма случайност в срещите, животът ни е стегнат пъзел, който ни приковава към вечната предопределеност. 

                                     * * *

Интересно е да прескачаш препятствия по пътя, по който другите не срещат и камъче.

                                     * * *

Липсва ми тишината, неизговореният свят, унесът от четивата, смълчаността в библиотеката. 

                                     * * *

Да не свикваш с абсурда, а да го приемеш като предизвикателство спрямо „нормата”, която също се оказва нещо извънредно на очакваното, което е продиктувано от дълбоко лични подбуди.

Сюжет за малък разказ

В библиотеката на артистите влиза Наум Шопов.


- Вие актриса ли ще ставате?
. . .
- Пожелавам Ви всичко най-хубаво и успехи.
Слънцето огря в двете изречения на Големия.

2005

* * *

Оказа се, че навремето повечето избирали учителската професия, за да имат време да си гледат децата. Аз я избрах да си гледам докторантурата в последен стадий - точно преди да проходя и стана доктор.

Toва е румънски.

(inspirată de Rene Magritte)


Acesta nu este adevărat
Acesta nu este o imita ie.
Acesta nu e un vis.
Asta nu e aia.
Artă cu un semn inversat.
Reciproca imagina iei.
Linia schemei.
Aceasta sunt eu.


prezentare şi versiunea în limba română: Marius CHELARU

Kunst und Fragment

Колкото и да е вечно, изкуството винаги е сводимо до краткостта на живота. Така го мислим, никога от дистанцията на безкрайното. Иначе не бихме посягали към него. Веднъж потопена, четката е част от създаващата се картина, от актуалността на изкуството. Вечността е предзададена, вменена.
Изкуството е актуалното сцепление на момента. Житейска диря, чието време не подлежи на хронология. Защото поддържа винаги актуалното. Потенциите за вечност.

Задушница

толкова живот на мъртвите има само тогава
светят душите им и пак призовават
да държим огньовете, да палим стърнищата
няма тълкувание този сън
само той няма записване върху плоча
цял ден озарение

* * *

Някои поети ми приличат на клоуни, които обикалят и разсейват сериозното общество. Все повече се убеждам, че това не може да е единственото ми занимание. Само това - би ме убило, би ме разсмяло до смърт.