неделя, 1 декември 2019 г.

След...

след абитуриентски балове 
сватби 
семейни тържества 
остават снимките 
и винаги (като правило)
двама-трима липсват 
на някои фотографии сякаш съм сама 
тържествения миг е преминал отвъд 
участниците са безмълвни наблюдатели 
там някъде 
отгоре 
един ден и аз ще съм само снимка 
в застинал 
тържествен каданс



* * * 

после матурските вечери
свадбите
и семејните прослави
остануваат само фотографиите
и секогаш (како по правило)
двајца-тројца од оние на нив недостасуваат 
на некои фотографии
се чини дека сум сама
свечениот миг
минал
учесниците се
замолкнати
набљудувачи
таму некаде 
од високо
еден ден и самата ќе бидам
само фотка
во вкочанетата

свечена каденца

превод на македонски: Зоран Якомоски 

неделя, 24 ноември 2019 г.

Όμορφη Μαρία


            В памет на Филица М. 
Незнанието за вечността 
е скрито във всекидневието 
на оставеното 
в кухнята кафе 
на стъпките в града
за които си спомняме 
едва 
когато сме 
маслинови клонки 
на вечен спомен 
хубава Мария 
бяла и лека
все по-малко 
думи 
към вечността...


сряда, 20 ноември 2019 г.

слънце, слънце, слънце

слънце, слънце, слънце
от къде толкова сила
да топлиш
от къде толкова сила
само с мълчание
да говориш
от къде толкова сила
да пазиш доброто
от къде толкова сила
от къде...?
ще пием бяло вино
там някъде
отвъд светлината
където е сянката на слънцето 

четвъртък, 15 август 2019 г.

Поетска ноќ Велестово по 31 пат „со мала помош од пријателите“

Со чествување на поезијата на Иван Џепаровски и Поли Муканова од Бугарија, изложба на Воскресија Андревска, промоција на „Жалба до Музата“ на Џефри Марфи од Република Ирска ...од 16 до 18 август, ќе се одржи 31 издание на Поетска ноќ во Велестово, втората најстара поетска манифестација во земјава.
На македонската култура, од 16 до 18 август, по 31 пат ќе и се случи Поетска ноќ во Велестово, втората најстара поетска манифестација во земјава. И, повторно сред село, на Чешма. Онаму каде вишнее моќта на зборот и како вода се леат стиховите. Каде вирее магијата на едно траење во просторот и времето. Ете таму наново ќе биде ставено уште едно некршливо камче на мозаикот наречен традиција. Поетска. Македонска.
А, настаните безмалку ќе го имаат познатиот тек. Толку обичен, а толку грандиозен. Спој на културни изблици кои изнудуваат пошироко внимание. Светско.
Најнапред воведот годинава ќе со настап на пејачката Евгенија Здравевска (Зарина Првасевда) и Александар Петров како специјална придружба на тапан. Потем како и што доликува ќе следува чествувањето на поезијата на нашиот Иван Џепаровски. За него, за неговото дело ќе беседи проф. д-р Наташа Аврамоска, додека пак, стиховите ќе ги интерпретира актерот Владимир Јачев.
Иван Џепаровски
Првата вечер ќе биде заокружена со изложба на сликарката Воскресија Андреевска што ќе биде поставена во тремот на црквата „Успение на Света Богородица“.
За следниот ден во НУ Библиотека „Григор Прличев“ во Охрид е планиран настанот насловен како „Поезија напладне“, кој во случајов му е посветен на творештвото на драгата пријателка на манифестацијата, бугарската поетеса Поли Муканова, која на два пати е преведувана во земјава и по цели 10 години еве ја на местото на некогашната промоција. Модератор ќе биде Зоран Јакимовски.
На зајдисонце, од 19.30 часот, во кафетеријата „Шила“, присутните ќе имаат можност да другарувааат со стихозбирката „Жалба до Музата“ од уште еден докажан пријател - Џери Марфи од Република Ирска. Изборот и препевот се на Јулијана Величковска, а станува збор за издание на ПНВ Публикации од Скопје. Промотор ќе биде професор д-р Димитар Пандев, а стиховите на македонски ќе ги чита актерот Јован Цветкоски.
Џери Марфи, поет од Република Ирска
И конечно на 18 август од 20.30 часот, во Куќата на Уранија – МАНУ, во соработка со Фондација „Славко Јаневски“, ќе биде претставен „Некој бил тука“од Николина Андова Шопова, добитникот на наградата „Роман на годината“ за 2018 година.
И, кога вака ќе се погледне програмата таа несомнено го заслужува сето внимание и безмалку е на иста линија со интенциите на државата за вистинска „децентрализација на културата“, а за која е толку гласно, дури и „прегласно“, Министерството за култура. Арно ама, истава оваа манифестација Поетска ноќ во Велестово, наспроти реномето што го има дома па и во светот, лани остана „невидлива“ за Министерството, а годинава беше принудена да се задоволи со трошките (сумата не е вредна дури ни за споменување) од вкупниот колач нареќен Конкурс за програми од национален интерес чија распределба со бурни реакции беше следена од јавноста и разбирливо предизвика лавина негодувања.
За среќа, во изминативе три децении Славе Ѓорѓо Димоски и неговиот тим создадоа исклучително голем и квалитетен круг на пријатели, кои сега не се штедат во подавањето рака на Поетска ноќ Велестово како едно од стожерните летни поетски (литературни) случувања кои ја чинат културната реалноста на оваа и ваква Македонија.
„За среќа имаме вакви прекрасни пријатели коишто ја гледаат другата страна на приказната а не материјалната, па затоа можеме да си дозволиме вака богата програма. Инаку, кога би било како што ние сакале да бидат нештата, да ги удостоиме луѓето со пристоен хонорар, да им платиме патни трошоци како што треба, да си имаат хонорар за читање како што се прави сегде во светот тогаш би биле поинакви работите. Ама, тоа е тоа. Се додека некој не види што правиме во Велестово ќе си правиме вака“, вели Јулијана Величковска од ПНВ Публикации, организаторите на оваа манифестација.
Во своето појаснување на приликите таа и со информација дека токму поради недостигот на средства за реализација на Поетска ноќ Велестово, годинава изостанало веќе еднаш планираното претставување на Хрватската поезија како дел од серијалот со кој на македонските читатели требаше да им го доближат поетскиот момент на регионот.
Јулијана Величковска
Од друга страна, во пресрет на и неколку дена по 31-то издание на Поетска ноќ Велестово, од 10 до 20 август, во рамките на манифестацијата Летни уметнички ноќи на улица Самоилова - ЛУНУС, којашто се одржува во културно-информативниот центар „Култура 365“ во Охрид, ПНВ Публикации ќе ги претстави делата на своите автори Викторија Ангеловска, Тамара Јолевска Попов, Дијана Петкова, и Наташа Сарџоска.
Јулијана Величковска од името на издавачката куќа за која и самата објавува со појаснување дека тие ја користат секоја прилика за организација на ваквите претставувања и дека на тој начин доаѓа до израз интенцијата за пожелуваните врски со читателот. Со вистинската публика.
„Сметам дека многу поискрена е и публиката во помалите градови оти не се навикнати на поголем број на културни настани и кога ќе дојдат на промоција тоа го прават затоа што навистина доаѓаат затоа што сакаат да бидат таму. Сакаат да слушнат убав збор, да го запознаат авторот...Се чини дека имаат и повеќе време за читање книги затоа што не се во машината што ни ја носи Скопје како главен град и мене лично и нас како на издаваштво секогаш ни се многу убави, многу драги тие средби во малите градови во Македонија затоа што наидуваме на публика што е заинтересирана за тоа што го правиме. За книгата и за нејзиниот автор“, ќе рече писателката и уредничка во ПНВ Публикации.

https://www.slobodnaevropa.mk/a/30097660.html?fbclid=IwAR2nvSC_Q7NR0gmavBEXgyGn98WuMGJftb_SOAJnXKkWXPM0Sq4ObybHlkg

петък, 2 ноември 2018 г.

Библиотекарят - вечният будител

Какво е мястото и значението на библиотеките днес?
Още от древността библиотеката не е променила своята функция, а именно да е съхранител на знанието. Значението на библиотеките е все същото – но в допълнение с новите технологични възможности, които библиотеката предлага съобразно изискванията на информационната среда – бази данни с богато съдържание от публикации от всички области на знанието, дигитални библиотеки, различни уеббазирани колекции и т.н.
Какво на първо време трябва да се направи за библиотеките у нас, за да влязат в новото време?
На първо място, което в България е видимо с просто око – трябва да се направи нещо за физическото оцеляване на библиотеките. Не може да се разчита само на бюджета, който е минимален, а на външно финансиране – проекти, спонсорство и дарителство. За съжаление, в съвременна България няма дарители, които да намират ценност в библиотеките. Бяга се от простата истина, че библиотеките са съхранителите на духовността, българския дух и традиции. При наличие на толкова патриотично настроени и заможни хора е срамно това, което се случва. Не е пресилено да кажем, че културното книжовно наследство умира и трябва незабавно да се вземат мерки. Обществен консенсус по въпроса трябва да има. Например в Гърция има нова сграда на националната библиотека – модерен комплекс, който е направен изцяло с парите на частна фондация, а в северната ни съседка Румъния – от 2011 г. има нова и модерна национална библиотека с помощта на Министерство на културата. Странно ми е как българите не знаят как да останат в историята по един достоен начин. Бизнесмените от Възраждането – Евлоги и Христо Георгиеви, Васил Друмев… имената са безброй. Даваме ли си сметка, че пред основната сграда на Софийския университет има статуи на бизнесмени (нарочно употребявам тази съвременна дума), благодетели, които оставят своята историческа следа в съвременна България. Пътували са по света – видели са, че другаде има университети, а в нашата страна няма… Сега всички пътуват, но явно сетивата не са толкова чувствителни. Възхищаваме се на чуждото благоденствие, а не допринасяме с нищо да подобрим ситуацията и при нас. Много може да се говори по тази болезнена тема. Но явно духовността у самите хора не е на нужното ниво, както у възрожденските български бизнесмени… предел на духа.
Какво кара все още човекът да посяга към книжното тяло, въпрос на поколение ли е и съответно ще отпадне ли скоро?
Категорично не бих казала, че е само въпрос на поколение. Има млади хора, у които отношението към книгата е формирано още в семейството – да им се четат книги от най-ранна детска възраст, родителите ги водят по различни прояви, свързани с книгата – освен ежегодните панаири на книгата, премиери на книги, много популярно в социалните мрежи е четенето на книги от малките – от традиционна книга, а самото четене се популяризира чрез социалната мрежа. Например такава инициатива има Ваня Аврамова "Почети ми".
Науката в библиотекознанието, какви са твоите конкретни интереси и посоката, в която работиш?
В обсега на моите интереси е четенето – история, теория, различни читателски практики, което, разбира се, е свързано и с библиотеките. Имам голямо изследване за четенето в библиотеките, което в историческа перспектива разкрива спецификата на четенето в библиотеката, неговия институционален характер. Бързите темпове на развитие при технологиите налагат и нови практики на четене, което не отменя класическото четене от книжен носител. Мисля, че това само може да даде много на съвременния читател, той да обогати своя читателски опит посредством многото канали, които има възможността да ползва. Има златно сечение на пропускливост между традиционната книга и дигиталните носители, които четем – такава е картината на четенето днес.
Каква дата е за теб 1 ноември, има ли символен характер?
Като Ден на будителите има символен характер – ден, в който честваме умовете, които са оставили следа в нашето културно-историческо наследство. Това е една дълга традиция още от Възраждането и затова е важен този ден, за да се предаде и знае стореното до момента. За да може младите да продължат и дадат своя дан. Традицията е важна с оглед на надграждането – трябва да се знае какво е написано преди нас. Винаги ме е възмущавала вярата, че всичко започва сега, без да се търси коренът на дървото на познанието. Да се събират падналите листа въобще не е достатъчно. Културата има много пластове, но трябва да се "пропагандира", ако щете, използвам този силен глагол най-върховия пласт – най-доброто, понякога то може да е заклеймено и като елитарно и неразбираемо за масите изкуство. За да се формира вкус трябва да се показват най-добрите постижения като норма, до другите всеки сам стига в средата, която споделяме. Медийната – телевизия, социални мрежи…
Ако трябва с две думи да охарактеризирам 1 ноември – това са "традиция и смисъл". Мисля, че всички сме отговорни за тези две понятия – не само работещите в образователния сектор, медийната среда трябва е на по-високо ниво. Не трябва да се подценява зрителят, същото важи и за потребителя на различни тематични сайтове.
Важен е празникът, именно по този символен път, който трябва да ни накара да се замислим докъде сме стигнали и какво можем да дадем на околните и на света. 
Интервю на Белослава Димитрова по повод 1 ноември 
https://seen.bg/article/1-koy/2387-bibliotekaryat-%E2%80%93-vechniyat-buditel

вторник, 9 октомври 2018 г.

Избрани статии по проблемите на четенето

сряда, 1 август 2018 г.

Генеалогия на осмеляването

Дълго време се възхищавах на постовете в най-популярната социална мрежа на познат, свързани със социална критика на градската среда, находчиви коментари и т.н. Напоследък явно инерцията си каза думата и язвителността му премина граници. Избуя по-скоро некомпетентността му по отношение на сериозни въпроси, които коментираше само за да изпъкне и се хареса сред приятелите си. Друга никаква обществена полза. 
Объркването на пространството на пост с някакъв всемирен амвон е пословична - лесно e да се подхлъзнеш и да си повярваш. 
Вече в нарочен пост лицето обвини хората, които пишат извън социалната мрежа в някакво осмеляване - как въобще могат да сторят това, той никога не би го направил. Ами същото може да се кажа и за него - как се осмелява да бъде сценарист - като има това и това име преди него… Значи някои могат да се осмеляват, а други да чакат пропагандаторски и лъскащи егото постове - да лайкват и мълчат и да не се осмеляват. 
За литературата - тя се прави от осмеляващите, времето отсява. Графомания винаги ще има - това е съпровождащо литературния процес явление - нима в другите изкуства няма епигони… 
Сякаш литературата се гледа под особена лупа. 
Всички са писали стихове в ученическите си години - това не спирам да го чувам, казва се сякаш като извинение, че не продължaват и днес, а са захвърлили това ненужно занимание. 
Собствен пример: от 110 души курс по Българска филология - само аз се осмелих да издам три книги с художествена литература. Нямам претенции, но се осмелих. 
Ако сценаристът Х се жалва, че той не може да се осмели да издаде примерно разкази, ами значи не трябва да го прави. Правилно го насочва чувството му. Както и аз за момента не се осмелявам да пиша сценарии дори за Лека нощ, деца. 
Лесно е от позиция на слушаемост, разпознаваемост и самочувствие в дадена творческа среда - да се дават препоръки, които не се доказват със собствен пример. 
Да, работя върху книга с кратка проза, вече имам една издадена през 2012 и магистърски проект, който защитих с фрагменти през 2005. 
Така че ще помоля да не ме вписват в конюнктурите на деня, към които нито се числя, нито ям от техния мед, нито имам авторитарната трибуна да законодателствам. 
Все не може да се приеме, че не вървиш по тези правила…