вторник, 16 октомври 2012 г.

Из „Amor fati”:


                     * * *

Няма нищо ново под слънцето.
               Само сянката е различна.




                     * * *

Диоптърът на вглеждането.
          Миражът на хоризонта.
               Астигматизмът на съществуването ни –
                              не оптическа,
                                         а житейска измама.


                                 * * *
                                  
Скитам в пространството, всеобхватна съм в разпиляването. Как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...


                                 * * *

Абсурдът е естетическото прикритие на лудостта.

                                 * * *

Патерицата на съдбата    вървим с всеки неин ход, следваме я сляпо, куцаме в надпреварата, където няма победители, а само устремени.
                                     Сизиф дали е бил щастлив?

                                 * * *

Адът – това са другите. Адът е тълпа от доброжелатели.

         


                          * * *

Фикцията е сондаж на въображението.
Фикцията е поглед през въобразеното.
Фикцията е свидетелството, че цялото изкуство е „по действителен случай”.

                           * * *

Държавата на Платон е затвор. Може би затова поетите са вън на свобода.


                           * * *

И отново въпросът: какво е литературата?
               Животът да не се оставя сам.


                           * * *

„Критика на сладкия разум” – шегуваме се, докато избираме торти от витрината.
                                              Одисей
                                              обиколил
                                              света
                                              в едно
                                              стихотворение