вторник, 10 януари 2017 г.

Честита 2017 г.!


Първа публикация за годината в блога. Oзаглавявам кратката проза, която пиша повече от 17 години фрагменти. Разбира се, повлияна от едноименната книга на Атанас Далчев "Фрагменти" (1967) и първата поява на моите фрагменти в сайта Литернет (2007), категоризирани в същата рубрика (http://liternet.bg/publish19/p_mukanova/dnevnici.htm). 
Втората ми книга "Amor fati" (2012) e изцяло въвлечена в този жанр. И досега продължавам да наричам кратките прозаични опити - фрагменти. 
Защото голямото цяло тепърва предстои. 
Заради увереността в всеобхвата на формата. 
Заради добрата традиция в литературата и философията по отношение на жанровата форма. Продължам да работя в тази посока. 
Последното доказателство е в сайта Сборище на трубадури, където имам честта да участвам в редакционния екип повече от 3 години (http://trubadurs.com/editorial-board/).
Ето линк към публикацията ми, която се появи непосредствено преди края на 2016 г. в рамките на Дните на трубадурското творчество, в които всеки от нашия екип представи лично творчество (http://trubadurs.com/2016/12/28/polly-moucanova-fragmenti-20161228/). Самата многожанровост в рубриката говори за обхватност и едно наджанрово обединение на ЛИТЕРАТУРАТА като писмен поглед и съпреживяване на света.

За някои неща не трябва да се говори. Ще завърша с една строфа от мое стихотворение, която е извадена от контекста и положена в рамката на недоразбраното. Под същия знаменател винаги може да бъде поставен всеки литературен опит, всеки опит за философски синтез.

Алогичността е конструкт
на всяка ситуация
Защото траекторията е
илюзорно пространство