четвъртък, 2 април 2009 г.

Из "Зеленият тефтер"

#
Да разбия синтезите и направя „анализационни наблюдения”.

#

Над нещата, в думите, където името е знак.

#

Когато нагазиш в „дълбоките води”, полага ли ти се спасителен пояс?

#

Какво спокойствие без виртуалния поток на интернет.

#

Диалектика, висша еквилибристика е нужна в житейския хаос.

#

Сметки без кръчмаря. Сама се наливам на бара.

#

Скитам в пространството. Всеобхватна съм в разпиляването. Как успявам на толкова страни да се разположа и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...

#

Отговорите затрупаха въпросите. Лавина от основания.

#
Адът – това са другите. Адът е тълпа от доброжелатели.

#

В библиотеката съм номер, вкъщи – закачалка, навън – тълпа. Безименно е всичко.


#

Да правиш на мравката път означава, че искаш да запазиш в цялост мравуняка. В цялост естеството.


#

Концентрация, абстракция, проглас към естетическото.

#

Сутрин да се чете Хегел. Утрото е мъдро и затова понася философията.

#

Философията не е за всеки, но пък всичко е философия.

#

Не системен хаос, а система в хаоса.

#

Талантът е само една основа. Всичко останало е непрекъснат работен процес. Процеп, през който трябва да минаваш всекидневно.

#

Есенцията е преди същността. Защото дава основополагащия ресурс за нейното съществуване.

#


анти-поезия: Не птиците летят, а парите. Изгубват се в простора.

#

В театъра на абсурда всеки играе себе си.

#

Белият лист е нищо. Нищеене на смисъла.

#

Помощ ... мощ, мощ.

#

Най-добрият приятел трябва да бъде всеки сам на себе си. Така “волята за власт” работи за печеливша кауза.

#

Нищо случайно няма. В Библията и в живота.

#

“Места за четене”. Търся!

#

В лабораторията на любовта, основният принцип, по който се работи е на пробата и грешката.

#

Планове без покритие. Златно кюлче с нисък карат.

#

След години всичко ще бъде “вчера”. Вчера.

#

Колко е прав Хайдегер като разглежда Dasein като структура, която среща света. Къде е Бог? В срещата, в сцеплението. Нито преди това, нито след.
#

Какво се прави с тази екзистенциална захвърленост. Товарност. Прекомерност в липсите. Изкуството да живееш...

#

Ден след ден, ден за ден – такава е рецептата за “планиран” живот в България.

#

Има нещо в цялото библиотечно пространство, което задава някакъв контекст. Пространствен алгоритъм, по който тръгва мисълта.

#
Като в роман на Кафка. Друг чертае периметъра, обхвата. Ти си само обитател на окръжности.
#

„Свободата, брат, е пъпът на живота!” Джендема

Digitus

* * *

свалям отпечатъците му
наслагвам контурите
всеки ден
час по час
няма други изящни ръце
всички са само подобия
някакви оръдия на труда

те са мярката, по която свалям отпечатъци
пръстови почерци
сигнатури
на търсеното съответствие
статуя на изящните ръце
покланям се пред съвършенството
което носи мярката “недосегаемо”