(inspirată de Rene Magritte)
Acesta nu este adevărat
Acesta nu este o imita ie.
Acesta nu e un vis.
Asta nu e aia.
Artă cu un semn inversat.
Reciproca imagina iei.
Linia schemei.
Aceasta sunt eu.
prezentare şi versiunea în limba română: Marius CHELARU
вторник, 20 декември 2011 г.
петък, 4 ноември 2011 г.
Задушница
толкова живот на мъртвите има само тогава
светят душите им и пак призовават
да държим огньовете
да палим стърнищата
няма тълкувание този сън
само той няма записване върху плоча
цял ден озарение
светят душите им и пак призовават
да държим огньовете
да палим стърнищата
няма тълкувание този сън
само той няма записване върху плоча
цял ден озарение
* * *
Някои поети ми приличат на клоуни, които обикалят и разсейват сериозното общество. Все повече се убеждам, че това не може да е единственото ми занимание. Само това - би ме убило, би ме разсмяло до смърт.
петък, 14 октомври 2011 г.
(inspired by René Magritte)
This is not a truth.
This is not an imitation.
This is not a dream.
This is not that.
Art with a reversed sign.
The reciprocal of the imagination.
The line of the scheme.
This is me.
This is not an imitation.
This is not a dream.
This is not that.
Art with a reversed sign.
The reciprocal of the imagination.
The line of the scheme.
This is me.
събота, 27 август 2011 г.
* * *
дебеловрат потомък на Асеневци
татуирал стенописи по ръцете си
снизходително обикаля руините на крепостта
"Луди ли са били да живеят тук!!!"
Ехото отговаря: "и ти потомък си на лудите..."
татуирал стенописи по ръцете си
снизходително обикаля руините на крепостта
"Луди ли са били да живеят тук!!!"
Ехото отговаря: "и ти потомък си на лудите..."
неделя, 21 август 2011 г.
Der Himmel über Berlin
стената е пешеходен паваж
нео-хипи на черен роял
разтърсва с познати симфонии
пропусквателните пунктове
са магазини за сувенири
все по-продаваема става историята
единствената останала стена
е от липи
шпалир от човешки надежди
нео-хипи на черен роял
разтърсва с познати симфонии
пропусквателните пунктове
са магазини за сувенири
все по-продаваема става историята
единствената останала стена
е от липи
шпалир от човешки надежди
В памет на Георги Хинчев
Единствената ранимост е посрещането на смъртта. Останалото е отлагано колебание.
Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, които го постигат. Да си достоен e призвание, не всекиму отредена мисия.
Наближаваше ранния следобед, а тя още не знаеше какво се бе случило през деня. Този път информационната агенция, в която работеше, бе изпреварена от личната хроника. Преди полунощ смъртта проговори - намести се в нова отвъдност.
18 август 2011,
София
Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, които го постигат. Да си достоен e призвание, не всекиму отредена мисия.
Наближаваше ранния следобед, а тя още не знаеше какво се бе случило през деня. Този път информационната агенция, в която работеше, бе изпреварена от личната хроника. Преди полунощ смъртта проговори - намести се в нова отвъдност.
18 август 2011,
София
петък, 18 март 2011 г.
La carte postalе
Историята, застинала в своя икебана.
Картичка без пейзаж.
Документ за спомен.
Хи-ро-ши-ма.
Изчезналият град с клеймо: 1945.
Картичка без пейзаж.
Документ за спомен.
Хи-ро-ши-ма.
Изчезналият град с клеймо: 1945.
петък, 18 февруари 2011 г.
Фрагменти
* * *
“Знаци край пътя” на Иво Андрич ме намери на Орлов мост, стърчаща от един кашон.
* * *
Панаир на книгата. Пълни торби. Така се вмествам в консуматорското общество.
* * *
Пиша писма и чакам отговори. Електронни гълъби пускам. Всемирът мълчи.
* * *
Припознам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...
* * *
Литературният архив – кътните зъби на литературата. Понякога буквално, отброени като фондов експонат.
* * *
Бели книги за черни дни.
* * *
Центробежни сили, убежни точки. Разписание, предписано от някой горе. Оставен свитък. Намерено начало на нещо просто като чист въздух, като необятен простор, като изкуство, което те осмисля.
* * *
Извоювам си собствената тишина.
“Знаци край пътя” на Иво Андрич ме намери на Орлов мост, стърчаща от един кашон.
* * *
Панаир на книгата. Пълни торби. Така се вмествам в консуматорското общество.
* * *
Пиша писма и чакам отговори. Електронни гълъби пускам. Всемирът мълчи.
* * *
Припознам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...
* * *
Литературният архив – кътните зъби на литературата. Понякога буквално, отброени като фондов експонат.
* * *
Бели книги за черни дни.
* * *
Центробежни сили, убежни точки. Разписание, предписано от някой горе. Оставен свитък. Намерено начало на нещо просто като чист въздух, като необятен простор, като изкуство, което те осмисля.
* * *
Извоювам си собствената тишина.
неделя, 23 януари 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)