вторник, 20 декември 2011 г.

Toва е румънски.

(inspirată de Rene Magritte)


Acesta nu este adevărat
Acesta nu este o imita ie.
Acesta nu e un vis.
Asta nu e aia.
Artă cu un semn inversat.
Reciproca imagina iei.
Linia schemei.
Aceasta sunt eu.


prezentare şi versiunea în limba română: Marius CHELARU

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Kunst und Fragment

Колкото и да е вечно, изкуството винаги е сводимо до краткостта на живота. Така го мислим, никога от дистанцията на безкрайното. Иначе не бихме посягали към него. Веднъж потопена, четката е част от създаващата се картина, от актуалността на изкуството. Вечността е предзададена, вменена.
Изкуството е актуалното сцепление на момента. Житейска диря, чието време не подлежи на хронология. Защото поддържа винаги актуалното. Потенциите за вечност.

петък, 4 ноември 2011 г.

Задушница

толкова живот на мъртвите има само тогава
светят душите им и пак призовават
да държим огньовете
да палим стърнищата
няма тълкувание този сън
само той няма записване върху плоча
цял ден озарение

* * *

Някои поети ми приличат на клоуни, които обикалят и разсейват сериозното общество. Все повече се убеждам, че това не може да е единственото ми занимание. Само това - би ме убило, би ме разсмяло до смърт.

петък, 14 октомври 2011 г.

(inspired by René Magritte)

This is not a truth.
This is not an imitation.
This is not a dream.
This is not that.
Art with a reversed sign.
The reciprocal of the imagination.
The line of the scheme.
This is me.

събота, 27 август 2011 г.

* * *

дебеловрат потомък на Асеневци
татуирал стенописи по ръцете си
снизходително обикаля руините на крепостта
"Луди ли са били да живеят тук!!!"
Ехото отговаря: "и ти потомък си на лудите..."

неделя, 21 август 2011 г.

Der Himmel über Berlin

стената е пешеходен паваж
нео-хипи на черен роял
разтърсва с познати симфонии
пропусквателните пунктове
са магазини за сувенири
все по-продаваема става историята
единствената останала стена
е от липи
шпалир от човешки надежди

В памет на Георги Хинчев

Единствената ранимост е посрещането на смъртта. Останалото е отлагано колебание.

Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, които го постигат. Да си достоен e призвание, не всекиму отредена мисия.

Наближаваше ранния следобед, а тя още не знаеше какво се бе случило през деня. Този път информационната агенция, в която работеше, бе изпреварена от личната хроника. Преди полунощ смъртта проговори - намести се в нова отвъдност.

18 август 2011,

София

петък, 18 март 2011 г.

La carte postalе

Историята, застинала в своя икебана.
Картичка без пейзаж.
Документ за спомен.
Хи-ро-ши-ма.
Изчезналият град с клеймо: 1945.

вторник, 22 февруари 2011 г.

на В.М.

Веднага го разпознавам на черно-белия фон, с оранжево яке и зелена ушанка. Папагал.
Закъсняла съм малко, въодушевено ми разказва за всичките църкви по света, които е снимал. Може да направи изложба. Дъждовните капки се стичат по екрана на телефона.
Раглеждаме снимки от Букурещ – два пъти колкото София… грандоманският дворец на Чаушеску, полилеят, който тежал 2.5 тона, безкрайните мраморни стълби. Небесни олтари. Монументална еклектика.
Моментността на фотографиите прикрива нещо, какво оставаше от всичките маршрути и заснети пейзажи. Дигитални форми.
_ _ _

„Критика на сладкия разум”… шегуваме се, докато избираме торти от витрината.


Одисей
обиколил
света в
едно
стихотворение

петък, 18 февруари 2011 г.

Фрагменти

* * *
“Знаци край пътя” на Иво Андрич ме намери на Орлов мост, стърчаща от един кашон.

* * *
Панаир на книгата. Пълни торби. Така се вмествам в консуматорското общество.

* * *
Пиша писма и чакам отговори. Електронни гълъби пускам. Всемирът мълчи.

* * *
Припознам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...

* * *
Литературният архив – кътните зъби на литературата. Понякога буквално, отброени като фондов експонат.

* * *
Бели книги за черни дни.

* * *

Центробежни сили, убежни точки. Разписание, предписано от някой горе. Оставен свитък. Намерено начало на нещо просто като чист въздух, като необятен простор, като изкуство, което те осмисля.

* * *
Извоювам си собствената тишина.

неделя, 23 януари 2011 г.

Гостоприемство

Дом, изпълнен с книги. Отрупана стена, посрещаща ме от вратата.