Фрагментите из медиите - представяния на книгата „Сизиф дали е бил щастлив?"

2023 г. Рецензия на д-р Иван П. Петров в Литературен вестник, https://litvestnik.com/2023/02/15/%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%84%d1%80%d0%b0%d0%b3%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%bb/

Арт ефир, БНР, с водещ Силвия Чолева, 12.05.2022,

https://bnr.bg/post/101645813

Сутрешен културен блок на телевизия Bulgaria on air, 13.05.2022, https://www.youtube.com/watch?v=FahTDXO7fiI

ДИАСКОП, https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=5272

Агенция БГНЕС, 13.05.2022, https://www.youtube.com/watch?v=6vzQOM0t73E

вестник СЕГА, https://www.segabg.com/category-culture/poli-mukanova-lepi-fragmenti-usmivkata-na-sizif

e-Lit Сайт за литература, https://e-lit.info/index.php/fragments/1991-2022-05-20-05-28-23

Рецензия на доц. Ани Бурова в Литературен вестник, https://litvestnik.com/2022/07/27/%d1%84%d1%80%d0%b0%d0%b3%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d1%81%d0%ba%d0%b5%d0%b7%d0%b0/

Радио Алма Матер, водещ: Румен Спасов, https://knigizavinagi.com/ [13.09.2022]

Разговор за фрагмента с Поли Муканова в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", 25 октомври 2022, https://www.nationallibrary.bg/www/2022/11/07/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D1%81-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%BC%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0/ [29.04.2024]

Фрагментът като сгъставяне на погледа, Йорданка Белева, Портал за култура, изкуство и общество, https://kultura.bg/web/%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B3%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/ [29.04.2024]

Пловдивският сайт за култура и изкуство "ДИАСКОП"

 

* * *

Светът е стар. С паче перо продупчвам листовете на отсъствието.

* * *

В полиграфическия комбинат вестникопотокът е застинал. Стари, залинели заглавия. Актуалността е била вчера. Кой чете вестници? Те са с няколко хода назад. Бъдещ архив на електроннотo.

* * *

Пиша писма и чакам отговори. Електронни гълъби пускам. Всемирът мълчи.

* * *

При наличие на всички комуникационни средства се получава големият срив в общуването, развален телефон в епохата на „умните“ устройства. Какво липсва?

Простият човешки слух – сетивото, което затапихме със слушалките на егото си.

Да не чуваме Другия, а собственото си его, да сме затворени в своя свят и да улавяме единствено ниските честоти на безразличието.

* * *

Лица, видени само в дигиталното пространство, образи, които при среща изненадващо ни стряскат с плътността си, и облика на човешкото, това, което трябва да набавим отново. Отвъд технологичното пикселиране на всяка фибра в образ без човешкото подобие.

* * *

Единственото заблуждение е, че сме абсолютни.

Линк към пълната публикация: 

https://www.diaskop-comics.com/?term=%D0%9C%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0&p=1