Пловдивският сайт за култура и изкуство "ДИАСКОП"

 

* * *

Светът е стар. С паче перо продупчвам листовете на отсъствието.

* * *

В полиграфическия комбинат вестникопотокът е застинал. Стари, залинели заглавия. Актуалността е била вчера. Кой чете вестници? Те са с няколко хода назад. Бъдещ архив на електроннотo.

* * *

Пиша писма и чакам отговори. Електронни гълъби пускам. Всемирът мълчи.

* * *

При наличие на всички комуникационни средства се получава големият срив в общуването, развален телефон в епохата на „умните“ устройства. Какво липсва?

Простият човешки слух – сетивото, което затапихме със слушалките на егото си.

Да не чуваме Другия, а собственото си его, да сме затворени в своя свят и да улавяме единствено ниските честоти на безразличието.

* * *

Лица, видени само в дигиталното пространство, образи, които при среща изненадващо ни стряскат с плътността си, и облика на човешкото, това, което трябва да набавим отново. Отвъд технологичното пикселиране на всяка фибра в образ без човешкото подобие.

* * *

Единственото заблуждение е, че сме абсолютни.

Линк към пълната публикация: 

https://www.diaskop-comics.com/?term=%D0%9C%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0&p=1