понеделник, 29 декември 2008 г.

* * *

повеят на вятъра
отвява ли скръбта
мъката според сезона ли расте
паднало листо
съм
остават някакви контури
очертания от най-далечната земя
и цялото прекатурване е всъщност само ход без думи
излишество и суета
вятърът мълчи
сменя сезоните с тапети
като в онзи филм
а ние сме в килията
целуваме съдбата си
отхапваме езика й
и после плюем
храчим думите
безцелни безполезни
закотвени в мълчание

* * *

на Л.

части на речта
отпиващи от виното
автентичността на автора
са капките
по страниците
животът пише
дращи
реалността е винаги недостиг
какви са съдържанията
и кой изрича частите
кой маха доспехите
в какво сме достоверни
ние скрепените в мълчание и глътки
в перото
в живота
един е почеркът
окото се озърта
само нищото е всеобхватно