вторник, 22 февруари 2011 г.

на В.М.

Веднага го разпознавам на черно-белия фон, с оранжево яке и зелена ушанка. Папагал.
Закъсняла съм малко, въодушевено ми разказва за всичките църкви по света, които е снимал. Може да направи изложба. Дъждовните капки се стичат по екрана на телефона.
Раглеждаме снимки от Букурещ – два пъти колкото София… грандоманският дворец на Чаушеску, полилеят, който тежал 2.5 тона, безкрайните мраморни стълби. Небесни олтари. Монументална еклектика.
Моментността на фотографиите прикрива нещо, какво оставаше от всичките маршрути и заснети пейзажи. Дигитални форми.
_ _ _

„Критика на сладкия разум”… шегуваме се, докато избираме торти от витрината.


Одисей
обиколил
света в
едно
стихотворение

петък, 18 февруари 2011 г.

Фрагменти

* * *
“Знаци край пътя” на Иво Андрич ме намери на Орлов мост, стърчаща от един кашон.

* * *
Панаир на книгата. Пълни торби. Така се вмествам в консуматорското общество.

* * *
Пиша писма и чакам отговори. Електронни гълъби пускам. Всемирът мълчи.

* * *
Припознам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...

* * *
Литературният архив – кътните зъби на литературата. Понякога буквално, отброени като фондов експонат.

* * *
Бели книги за черни дни.

* * *

Центробежни сили, убежни точки. Разписание, предписано от някой горе. Оставен свитък. Намерено начало на нещо просто като чист въздух, като необятен простор, като изкуство, което те осмисля.

* * *
Извоювам си собствената тишина.