Пътят към Гуадалахара
В памет на Росен Динов
Езерото е вече отвъд
сянката е вече отвъд
кънтеж на избягали думи
неуловими духове
нова земя ще откриеш, Колумбе
нова земя да заселим децата си
нова земя
където да потънат костите ни
кръв в пръстта
кръв в пръстта
ние сме първите преселници на слънцето
ние сме новите стопани на храма
нашите кости са олтар на децата ни
от където да търсят спасение
в тази нова земя
кръв в пръстта
кръв в нова земя
заселихме душите си
в земята на вечното слънце
Ла Манча
приют на търсещите
къща на мечтите
храм на душите ни
благословена да е пръстта
в която са първите
дали живота си
за избавлението ни
нова земя на дедите
нова земя на дедите
нашите сълзи са роса за цветята
нашите ръце са кръст на смирението
нашият живот в твоята земя, Ла Манча,
е пътят, вечен, на душите ни!
(Муканова, П. Пристан за отшелници. София: Фондация Емили, 2022, с. 13-14)
El camino a Guadalajara
En memoria de Rosen Dínov
El lago ya está más allá
la sombra ya está más allá
eco de palabras escapadas
espíritus esquivos
tierra nueva descubrirás, Colón
tierra nueva donde se asienten nuestros hijos
tierra nueva
donde se hundan nuestros huesos
sangre en el suelo
sangre en el suelo
somos los primeros emigrantes al Sol
somos los nuevos patrones del templo
nuestros huesos son un altar de nuestros hijos
donde busquen salvación
en esta tierra nueva
sangre en el suelo
sangre en la tierra nueva
se asientan nuestras almas
en la tierra del sol eterno
La Mancha
refugio de los que buscan
casa de los sueños
templo de nuestras almas
bendito sea el suelo
donde están los primeros
que han dado su vida
para nuestra liberación
tierra nueva de los antepasados
tierra nueva de los antepasados
nuestras lágrimas son rocío para las flores
nuestros brazos son cruz de la humildad
nuestra vida en tu tierra, La Mancha,
¡es el camino, eterno, de nuestras almas!
Traducción de Teodora Tzankova
ПАТОТ ЗА ГВАДАЛАХАРА
Вo сеќавање на Росен Динов
Езерото е веќе назад
И сенката веќе е назад
Ѕвонат заскитаните зборови
недофатните духови
Нова земја ќе откриеш, Колумбо
нова земја во која ќе ги населиме нашите деца
нова земја
во која тонат нашите коски
крв во почвата
крв во почвата
ние сме првите преселници на сонцето
Ние сме новите господари на храмот
нашите коски се олтарот за нашите деца
од каде што бараат спасение
во оваа нова земја
Крв во почвата
крв во новата земја
Ги населивме нашите души
во земјата на вечното сонце
Ла Манча
дом за трагачите
куќа на мечтите
храм на нашите души
Благословена да е почвата
во која првите
ги положија животите
за нашето избавување
Нова земја на дедовците
нова земја на дедовците
нашите солзи се роса за цвеќињата
нашите раце се крстот на спокојот
нашиот живот во твојата земја, Ла Манча,
е патот вечен на нашите души
препев: Зоран Јакимоски
(е)Лит: Списание за книжевност и друга уметност. бр. 9, октомври 2024, с. 41-42.
PUT PREMA GUADALAJARI
U spomen na Rosena Dinova
Jezero je već onkraj
sjena je već onkraj
odjek odbjeglih riječi
neuhvatljivi duhovi
novu zemlju ćeš otkriti, Kolumbo
novu zemlju za naseljavanje naše djece
novu zemlju
gdje će potonuti naše kosti
krv na zemlji
krv na zemlji
mi smo prvi doseljenici sunca
mi smo novi gospodari hrama
naše su kosti žrtvenik naše djece
odakle traže spasenje
u ovoj novoj zemlji
krv na zemlji
krv u novoj zemlji
svoje smo duše nastanili
u zemlji vječnoga suncaLa Mancha
utočište za tragača
kuća snova
hram naših duša
neka je blagoslovljena zemlja
na kojoj su prvi
dali svoje živote
za naše izbavljenje
nova zemlja predaka
nova zemlja predaka
naše su suze rosa cvijeću
naše su ruke križ poniznosti
naš život u tvojoj zemlji, La Mancha,
put je vječni naših duša!
S bugarskoga prevela Paula Ćaćić
(POEZIJA: Casopis pjesnicke prakse, godina XX, br. 3-4, 2024, p. 141-142)
