Животът е по-силен от литературата, смъртта е последният вопъл - Георги Чобанов, с когото никога не съм се срещала, общувахме виртуално, си отиде от света, физически.
Винаги и неизменно започва осъзнаването на достойнството и приноса на някой, когато го загубим.
Защо е така - наскоро попита в социалната мрежа по повод кончината на друг литературен близък моя приятелка.... имам отговор по Дебелянов "Не, той взе що му се пада, /мъртвият не ни е враг! ("Един убит").
От камбанарията на моята скромна литературна история, Литернет остави огромна следа, а какво да кажем за учените с множество публикациии, електронни книги и периодични изяви в него. Първоначално д-р Калина Захова, която сътрудничеше на сайта предложи да дам текстове и така се завъртя колелото.
БЛАГОДАРЕНИЕ на Литернет канализирах опитите ми в кратки изречения, които при даването за публикация в сайта определиха като "фрагменти" и намериха достойно място в едноименната рубрика. Оттам припознах този жанр и започна пътешествието ми в него. Първата изява бе "Amor fati" (2012)...
БЛАГОДАРЕНИЕ на Литернет с мен се свърза Зоран Якимоски - филолог, поет и преводач от Охрид, който прочел стиховете ми там и искаше да ги преведе на македонски. Оттам вече над 10 години започна моята литературна връзка с Македония - публикации в периодиката, изява на международни поетични фестивали, участие в антологии, две издадени книги и множество приятелства. Дори преведох роман на македонска писателка на български ("Годишни времена", Юлияна Величковска, Ерго, 2017)
БЛАГОДАРЕНИЕ на Литернет... може да се продължи и още.
Но нека малките литературни истории не остават скрити и единствената грешка е тяхното изказване след като няма кой да чуе благодарността.
И защо винаги се получава така - човешко, твърде човешко - няма как да се избяга от тази предопределеност.
Всеки си носи кръста на малката история, която трябва да разкаже.
Историята се пише от победителите - от големите писатели, които утвърждават своята аура чрез медиите и поддържат канона - този литературоведски конструкт на плещите си.
КРАЙ
