Tова, което написах не е класическа рецензия, а фрагмент - жанрово
вписващ се в стилистиката на книгата.
Ето го:
Порция художествен “логико-философски трактат” или как Витгенщайн би
чел литературата… би писал литература.
Такъв е похватът или по-точно Методът на Автора.
Етюди, които хващат житейските силогизми за гърлото, обръщайки с
хастара реалността.
Абсурдът - тази друга истинна реалност, това незаобиколимо
обстоятелство. Оригинален и увлекателен стил.
Един художествен “логико-философски трактат”.
Спойката на литература и философия, подплатена със стил, ражда
запомнящи се истории - художествени истини, на които самият живот би
се преклонил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар