петък, 28 юли 2017 г.

Неназидателни размисли

***
Без никакви визуални ефекти. Преди масовата употреба на интернет. Лятото на 1989-та. Първо пътуване със самолет. Пристигане в Източен Берлин. Сиво, панелно и кално. Това ли е чужбина? - питам с детско любопитство. Без проблем минаваме през пропускателния пункт и учудването е потресно. Нов свят, окъпан в светлини. Цветен филм. Западен Берлин. Още тогава разбрах какво е Желязната завеса. Досега тази сензитивност за разделението съществува. Без тухлени стени. В душите.

***

Изумителна Атина - град, за който копнеех още като дете. Родителите ми ходиха. Първата дънкова пола. Куфар с шарени еспадрили. "Деца не могат да ходят в чужбина". В България чужденците идваха с децата си. "Защо те могат, а аз не?" Няма задоволителен отговор. Желязната завеса на мълчанието. Космополитизъм - дума, която научих по-късно.

***

Странникът, който носеше на гърба си разкази за отминали епохи. Слушах го до камината навън. Светулките проблясваха в очите ми. Огънят тлееше до сутринта. Останаха въглените, с които записах историите. Дочутото. Няма чернова на спомените.

***

Teхнологичния прогрес e толкова бърз. Забелязвам как с присмех приемам записана книга на диск, който няма как да поставя в компютъра. От почти десетилетие не използвам мишка - единствено на стационарен компютър, защото няма друг начин за управление. За по-фини неща - оптичната мишка би свършила идеална работа. Тръгнете с големи раници към големия свят на технологиите.

***

Някои така просто си живеят - като хитруват и непрекъснато се опитват да са в позицията на надхитрящите. Като кислород е усещането за надхитряне на Другия. Емоционален комфорт. Няма как да бъдат разубедени. Вероятното успокоение би дошло от признанието за надхитрения Друг.

***

Да притъпиш снизхождението си към липсата на талант и огромното желание за продуктивна изява, за досег с изкуството. Умилително е. Но как бихме поставили критерий? Без кичозното, вулгарното и неталантливото.

***

Симптом за генерално объркване - да объркаш магаретата. Да влачиш чужди товари вместо да ползваш своите ангелски крила.

***

Двата типа човешки същества - разбиращи Достоевски и притъпено невежи към ВАЖНОСТТА в изкуството.

***

Няма поучителност oт собствените грешки. Няма друг шанс за спасение освен да обвиним себе си.

***

Да запазиш независимост в този вулгарен плен на хорското, на масовото, на изчезналия стил.





понеделник, 13 февруари 2017 г.

Една година по-късно

На 12 февруари 2016 г. в литературен клуб "Перото" в НДК Поли Муканова представи книгата си „Мидите имат две страни”. Тя съдържа поезия. Творбата се презентира от издателство „Огледало”. Производението е спечелило конкурс на Министерството на културата. Гости на събитието бяха редакторът Владимир Левчев, д-р Надежда Стоянова, литературният критик д-р Митко Новков, издателят Пламен Анакиев.

„Мидите имат две страни” е оригинален атестат за съвременните внушения на българската поезия в лицето на една дама, която провокира въпроси и отговори... пробужда сетивата ни... Внушителна мъдрост, преплетена с находчиви фрази долових в нейния интелектуален труд. Продуктът от него е свидетелство за творческото израстване на авторката, очертала нови поетически перспективи в съвременния свят и живот в България. Защо „Мидите имат две страни”? Защото едната страна е явна – когато мидата е разполовена и прозира, тя е като прочетен стих. Когато мидата е затворена и заровена, тя крие тайни. В нея може да се натъкнеш и на бисер, а може и да е „изпразнена от съдържание”. Производението изобилства от признаци за противоречието преходност-вечност. Колко е възможна и невъзможна необратимостта. Дълбочинните проявления на един изпълнен със символи и метафори живот. Асоциативност, фрагментарност, наситеност на словото присъстват в писмената еквилибристика на Муканова. Всъщност поетесата изразява и своя протест, което я правя колоритна. Пъстротата на думите се крие в тяхната хаотичност. Но не контекстова и нехомогенно такава. Тя просто не робува на стереотипизации и класическа ритмика и композиционен строеж. Тя е дръзка, пряма, емоционална, ярко разпознаваема и предлага пристан за приютяване и броня на уморените от клишираността на ежедневието ни, битовизма ни, рамкиранато светоусещане. Подредбата е живителна, неподчинена на синтаксис и семантика. Абсолютизъм на краткостта за житейската „магистрала”, разказваща за история, празнично-делничното, традиционното.

„Перото” се оказа тясно, за да побере всички желаещи да присъстват на презентацията на този шедьовър. Хора видимо на различна възраст и от различни социални прослойки послушаха откъси от книгата на чаша вино или чай и бяха докоснати от таланта на младата поетеса. Спонтанни приятелски срещи между познати на авторката и абсолютно неочаквани и очаквани такива изпълниха пространството, докато гостите на Поли се изказваха. Те предадоха своето виждане от срещата си с нейното творчество. В какво за тях се изразява сърцевината на мидата. Без излишни литературни орнаменти, популизъм, помпозност е изградена структурата на Мидите. „Ние винаги търсим изгубеното, винаги има стремеж”, казва Поли. В едно интервю тя говори за литературата като „пристан за отшелници”. Широко ориентирана творба, предлагащи множество възможности за интерпретиране на написаното. В същото време е синтезна. И живее в собствен живот с пиетет към изкуството. Благодаря за тази среща и тази книга и всички внушения на поднесените размисли за живота.
 
Рецензията е публикувана в личния блог на Стефимир Гроздев. 
http://stefimir.blogspot.bg/2016/05/blog-post_75.html

вторник, 10 януари 2017 г.

Честита 2017 г.!


Първа публикация за годината в блога. Oзаглавявам кратката проза, която пиша повече от 17 години фрагменти. Разбира се, повлияна от едноименната книга на Атанас Далчев "Фрагменти" (1967) и първата поява на моите фрагменти в сайта Литернет (2007), категоризирани в същата рубрика (http://liternet.bg/publish19/p_mukanova/dnevnici.htm). 
Втората ми книга "Amor fati" (2012) e изцяло въвлечена в този жанр. И досега продължавам да наричам кратките прозаични опити - фрагменти. 
Защото голямото цяло тепърва предстои. 
Заради увереността в всеобхвата на формата. 
Заради добрата традиция в литературата и философията по отношение на жанровата форма. Продължам да работя в тази посока. 
Последното доказателство е в сайта Сборище на трубадури, където имам честта да участвам в редакционния екип повече от 3 години (http://trubadurs.com/editorial-board/).
Ето линк към публикацията ми, която се появи непосредствено преди края на 2016 г. в рамките на Дните на трубадурското творчество, в които всеки от нашия екип представи лично творчество (http://trubadurs.com/2016/12/28/polly-moucanova-fragmenti-20161228/). Самата многожанровост в рубриката говори за обхватност и едно наджанрово обединение на ЛИТЕРАТУРАТА като писмен поглед и съпреживяване на света.

За някои неща не трябва да се говори. Ще завърша с една строфа от мое стихотворение, която е извадена от контекста и положена в рамката на недоразбраното. Под същия знаменател винаги може да бъде поставен всеки литературен опит, всеки опит за философски синтез.

Алогичността е конструкт
на всяка ситуация
Защото траекторията е
илюзорно пространство