неделя, 17 октомври 2010 г.

Fire in the air

на Арсим


две стихии
надигат се над Шар планина
откриват простора
ajёr
ajёr
ajёr

неделя, 3 октомври 2010 г.

* * *
обелените чушки в хладилника
хлъзгави и червени
това остави след себе си
преди да отлети на юг

изчезна все едно не е била
никога в този град
никоя история не й принадлежеше
само бегли отрязъци
парчета плат
захабени ленти
на някакви спомени
измислени за утеха

неделя, 26 септември 2010 г.

Београд

Никаква случайност в това Guns ‘n’ Roses да изнесат своя концерт в Белград (23.09).
Град забравил оръжията, страшната война, сега посипан с розите на новото начало.

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Бит и душевност

Мащеха. Татковина. Син съм на юнашко племе, дето все ще тегли от цивилизацията. България, мръсна приказка, кой те в таз тегоба удави. Спасителен пояс кой да ти хвърли, кой да те със сламка погали, кой кого за косата да извади - само барони тук се родиха. Кой Ренесанс ги създаде?

понеделник, 30 август 2010 г.

В час по старогръцки

Познаваше толкова добре думите, наместваше ги в пластове от времена - такъв порядък строеше. Всяка дума имаше форма и битие. Осъзнах как всъщност се намираме "в плен на думите", зависимост от структурите, от грамата.

90-те - кавърверсии

Днес се натъкнах на един текст. Отдавна забравен. Пускам го без редакции. Автентичната версия. Някаква граматика на 90-те, набързо нахвърляна. Моят кавър.

90-те: кавърверсии

90-те бе десетилетието на кавърите. Пъстро. Западно. Първото след промените. Един лаконизъм от начала. Неизговорено.
Изместването на Ace of base и 2 unlimited от клубните партита на Метрополис: прохождането на електронната музика в България.
Списание “Егоист”. Лично за мен. Жеков, Нойзи, Григорова, Карбовски.
Нова генерация. Ревю. Милена.
Трейнспотинг. Тарантино. Ума Търман. Саундтракът също.
Грънж-вълната.
Нирвана. Краят на началото.
“Естествен роман”, Г.Г. и българският постмодернизъм.
“Витамин Б” –
носталгията по ягодовите полета.
Мюзик-филм фестовете.
Жълта музика. Уикеда. Ска- ритуалът на кафето.
Книгите бяха евтини и с лошо качество. Сега е обратното.
Десетте години в прорез. Обилие. Пунктуацията на едно време. Различната граматика. Времето на синтеза.
Хубавото на това десетилетие е в споменната му отлежалост.
Важно! В това десетилетие интонационната среда беше чиста, не си спомням чалгата и мутациите й да са имали такъв масов превес в цялата култура /както сега/.
Кавърверсиите ми не включват Световното първенство по футбол от 1994 и студентското предаване “Ку-ку” /в по-късен етап “Каналето”/, както и протестите от зимата на 1997. Защото това са версии, които историята още развенчава...
Версията стъпва на някаква достоверност, която е верифицируема, достъпно проверима.
Кавърверсията е наслагването, контаминирането на множество версии, нещо като dj-ски прочит на историята, микстура от примеси, drum and base амалгама.
Десертът “Република”, с който си трошахме зъбите в междучасието, бе заменен от кроасан... без никаква носталгия.
Щом е тръгнало така ще продължа... дъвките “Турбо” бяха по-меки от “Идеал”-ките ... не, спирам, това е глава от друга книга, вече “живяна”.

четвъртък, 29 юли 2010 г.

In memoriam

За звездите,
за майките, които светят.
За далечното небе,
понякога усещано като закрилник.
За бездънните вечери,
в които потъваме.
За вечността,
която разбираме едва тогава -

когато временните хора се превръщат в абсолюти.

неделя, 30 май 2010 г.

Сътворения

"И свърши Бог до седмия ден Своите дела..."

--------------

За осем дни тя прочете “Критика на чистия разум”.

четвъртък, 13 май 2010 г.

Кризисни мерки

"Ще изчезна масово
като динозаврите",
им каза Университетът.

понеделник, 19 април 2010 г.

към...

Второ пътуване с Митко – този път към животните. Мощна концептуалност и при двете му книги. Очаквам и третата – най-рано след десет години. Истинската поезия се ражда от "утробата на кита", от “безкрайното въображение на болката”, от света, в който сме затворени, ние - същинските обитатели на зоопарка...

четвъртък, 8 април 2010 г.

* * *

гласът е винаги тя
погалване на чаша
новговор
тоталност на звука
тя е името
изплъзващо се назоваване
тя е симфония
тя е музиката
(тя не може да е понятие)
тя е последната битка

inspired by "Шум, тон, минимализъм" (Музикална дегустация)

четвъртък, 25 март 2010 г.

* * *

Припознавам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Опити

Писането... е единственото възможно авторство на Бог.

Четенето какво е? Снемането на авторитета.

Читателят кой е? Разкритият Бог.

събота, 13 февруари 2010 г.

100 % pure

Няма прошка за диалектизмите в поезията - "зимник", "проклевам" (остаряла форма) и "нагнила" (дума, която отсъства в Българския тълковен речник).

неделя, 7 февруари 2010 г.

Из "Фрагменти от един живот: абсурдът"

И като Кафка да стана, в най-голямата метаморфоза да потопя перото си, пак няма да го надвия, да го претопя. Заглавието му дори. Остава да се прекръстя, да си плюя на ахилесовата предопределеност и да бягам, бягам, да се завръщам все към същото.

понеделник, 4 януари 2010 г.

* * *

на изток от рая
на изток в петата
инжектирам любов
и ставам кристална
солта на живота
ме прави безсмъртна
застивам в изкуство
пано на стената

*inspired by “Eastern plays”

събота, 2 януари 2010 г.

Review_04

Макар и да е плод на един млад талант, „Мигове в кибритена кутийка" съдържа в себе си цялостен поетичен свят, специфично настроение, което я пронизва. В книгата на чист поетичен език, необременен от „специални ефекти", са засегнати разнообразни теми от любовта и живота до писането и смъртта. Впечатление прави библейската образност и най-вече екзистенциално напрегнатото позоваване на фигурата на Йоан Кръстител. При по-внимателно четене се откриват фини препратки към постмодерната философия и психоанализа, която тук е успешно преведена на езика на лиричното преживяване. Метафорите включват и музика, теоретична физика, история. И разбира се, най - важният въпрос: Дали „аз" и „ти" са само празни местоимения и каква е езиковата химия на любовта?

Във формално отношение стихосбирката се характеризира със завидна освободеност и сръчност. Тя инкорпорира опити за хайку; нелинейна пиеса, съставена от любовна лирика; изненадващи цитати, които доказват, че талантливата поетеса може да каже каквото си поиска и да го каже по най-различни начини.

Георги Илиев, редактор и преводач в издателство "Алтера"