* * *
обелените чушки в хладилника
хлъзгави и червени
това остави след себе си
преди да отлети на юг

изчезна все едно не е била
никога в този град
никоя история не й принадлежеше
само бегли отрязъци
парчета плат
захабени ленти
на някакви спомени
измислени за утеха

Београд

Никаква случайност в това Guns ‘n’ Roses да изнесат своя концерт в Белград (23.09).
Град забравил оръжията, страшната война, сега посипан с розите на новото начало.

Бит и душевност

Мащеха. Татковина. Син съм на юнашко племе, дето все ще тегли от цивилизацията. България, мръсна приказка, кой те в таз тегоба удави. Спасителен пояс кой да ти хвърли, кой да те със сламка погали, кой кого за косата да извади - само барони тук се родиха. Кой Ренесанс ги създаде?

В час по старогръцки

Познаваше толкова добре думите, наместваше ги в пластове от времена - такъв порядък строеше. Всяка дума имаше форма и битие. Осъзнах как всъщност се намираме "в плен на думите", зависимост от структурите, от грамата.

90-те - кавърверсии

Днес се натъкнах на един текст. Отдавна забравен. Пускам го без редакции. Автентичната версия. Някаква граматика на 90-те, набързо нахвърляна. Моят кавър.

90-те: кавърверсии

90-те бе десетилетието на кавърите. Пъстро. Западно. Първото след промените. Един лаконизъм от начала. Неизговорено.
Изместването на Ace of base и 2 unlimited от клубните партита на Метрополис: прохождането на електронната музика в България.
Списание “Егоист”. Лично за мен. Жеков, Нойзи, Григорова, Карбовски.
Нова генерация. Ревю. Милена.
Трейнспотинг. Тарантино. Ума Търман. Саундтракът също.
Грънж-вълната.
Нирвана. Краят на началото.
“Естествен роман”, Г.Г. и българският постмодернизъм.
“Витамин Б” –
носталгията по ягодовите полета.
Мюзик-филм фестовете.
Жълта музика. Уикеда. Ска- ритуалът на кафето.
Книгите бяха евтини и с лошо качество. Сега е обратното.
Десетте години в прорез. Обилие. Пунктуацията на едно време. Различната граматика. Времето на синтеза.
Хубавото на това десетилетие е в споменната му отлежалост.
Важно! В това десетилетие интонационната среда беше чиста, не си спомням чалгата и мутациите й да са имали такъв масов превес в цялата култура /както сега/.
Кавърверсиите ми не включват Световното първенство по футбол от 1994 и студентското предаване “Ку-ку” /в по-късен етап “Каналето”/, както и протестите от зимата на 1997. Защото това са версии, които историята още развенчава...
Версията стъпва на някаква достоверност, която е верифицируема, достъпно проверима.
Кавърверсията е наслагването, контаминирането на множество версии, нещо като dj-ски прочит на историята, микстура от примеси, drum and base амалгама.
Десертът “Република”, с който си трошахме зъбите в междучасието, бе заменен от кроасан... без никаква носталгия.
Щом е тръгнало така ще продължа... дъвките “Турбо” бяха по-меки от “Идеал”-ките ... не, спирам, това е глава от друга книга, вече “живяна”.

In memoriam

За звездите,
за майките, които светят.
За далечното небе,
понякога усещано като закрилник.
За бездънните вечери,
в които потъваме.
За вечността,
която разбираме едва тогава -

когато временните хора се превръщат в абсолюти.

Сътворения

"И свърши Бог до седмия ден Своите дела..."

--------------

За осем дни тя прочете “Критика на чистия разум”.

Кризисни мерки

"Ще изчезна масово
като динозаврите",
им каза Университетът.

към...

Второ пътуване с Митко – този път към животните. Мощна концептуалност и при двете му книги. Очаквам и третата – най-рано след десет години. Истинската поезия се ражда от "утробата на кита", от “безкрайното въображение на болката”, от света, в който сме затворени, ние - същинските обитатели на зоопарка...

* * *

гласът е винаги тя
погалване на чаша
новговор
тоталност на звука
тя е името
изплъзващо се назоваване
тя е симфония
тя е музиката
(тя не може да е понятие)
тя е последната битка

inspired by "Шум, тон, минимализъм" (Музикална дегустация)

* * *

Припознавам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...

Опити

Писането... е единственото възможно авторство на Бог.

Четенето какво е? Снемането на авторитета.

Читателят кой е? Разкритият Бог.

100 % pure

Няма прошка за диалектизмите в поезията - "зимник", "проклевам" (остаряла форма) и "нагнила" (дума, която отсъства в Българския тълковен речник).

Из "Фрагменти от един живот: абсурдът"

И като Кафка да стана, в най-голямата метаморфоза да потопя перото си, пак няма да го надвия, да го претопя. Заглавието му дори. Остава да се прекръстя, да си плюя на ахилесовата предопределеност и да бягам, бягам, да се завръщам все към същото.

* * *

на изток от рая
на изток в петата
инжектирам любов
и ставам кристална
солта на живота
ме прави безсмъртна
застивам в изкуство
пано на стената

*inspired by “Eastern plays”

Review_04

Макар и да е плод на един млад талант, „Мигове в кибритена кутийка" съдържа в себе си цялостен поетичен свят, специфично настроение, което я пронизва. В книгата на чист поетичен език, необременен от „специални ефекти", са засегнати разнообразни теми от любовта и живота до писането и смъртта. Впечатление прави библейската образност и най-вече екзистенциално напрегнатото позоваване на фигурата на Йоан Кръстител. При по-внимателно четене се откриват фини препратки към постмодерната философия и психоанализа, която тук е успешно преведена на езика на лиричното преживяване. Метафорите включват и музика, теоретична физика, история. И разбира се, най - важният въпрос: Дали „аз" и „ти" са само празни местоимения и каква е езиковата химия на любовта?

Във формално отношение стихосбирката се характеризира със завидна освободеност и сръчност. Тя инкорпорира опити за хайку; нелинейна пиеса, съставена от любовна лирика; изненадващи цитати, които доказват, че талантливата поетеса може да каже каквото си поиска и да го каже по най-различни начини.

Георги Илиев, редактор и преводач в издателство "Алтера"