неделя, 7 февруари 2010 г.

Из "Фрагменти от един живот: абсурдът"

И като Кафка да стана, в най-голямата метаморфоза да потопя перото си, пак няма да го надвия, да го претопя. Заглавието му дори. Остава да се прекръстя, да си плюя на ахилесовата предопределеност и да бягам, бягам, да се завръщам все към същото.
в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

48 часа

48 ЧАСА на границата ме питат Повече от 48 часа ли бяхте в страната? замислих се като миг преминаха срещите с приятели Нещо за деклариране ...

  • "ПЪТЯТ КЪМ ГУАДАЛАХАРА" на четири езика
    Пътят към Гуадалахара                          В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
  • * * *
    Върховете са покорени  годините натрупани  Вселената е наша  Мираж, който  ни  спасява  пием вода и продължаваме  към оазиса на живота!  01....
  • АКО ПЪТНИК ВЪВ ВЛАКА…
    Винаги да има план Б. Друга история, по която да тръгне читателят. Маршрутите са като дърво с клони в посоките на света, докъдето стига погл...