неделя, 7 февруари 2010 г.

Из "Фрагменти от един живот: абсурдът"

И като Кафка да стана, в най-голямата метаморфоза да потопя перото си, пак няма да го надвия, да го претопя. Заглавието му дори. Остава да се прекръстя, да си плюя на ахилесовата предопределеност и да бягам, бягам, да се завръщам все към същото.

Няма коментари: