неделя, 21 август 2011 г.

В памет на Георги Хинчев

Единствената ранимост е посрещането на смъртта. Останалото е отлагано колебание.

Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, които го постигат. Да си достоен e призвание, не всекиму отредена мисия.

Наближаваше ранния следобед, а тя още не знаеше какво се бе случило през деня. Този път информационната агенция, в която работеше, бе изпреварена от личната хроника. Преди полунощ смъртта проговори - намести се в нова отвъдност.

18 август 2011,

София

5 коментара:

Анонимен каза...

......straxotno e....BRAVO....

marta каза...

............unikalno e...BRAVO....

marta каза...

........straxotno e ..BRAVO......

marta каза...

.........straxotno e....BRAVO....

Анонимен каза...

Много е хубаво. Благодаря ти. Вера Хинчева