Единствената ранимост е посрещането на смъртта. Останалото е отлагано колебание.
Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, които го постигат. Да си достоен e призвание, не всекиму отредена мисия.
Наближаваше ранния следобед, а тя още не знаеше какво се бе случило през деня. Този път информационната агенция, в която работеше, бе изпреварена от личната хроника. Преди полунощ смъртта проговори - намести се в нова отвъдност.
18 август 2011,
София
неделя, 21 август 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
48 часа
48 ЧАСА на границата ме питат Повече от 48 часа ли бяхте в страната? замислих се като миг преминаха срещите с приятели Нещо за деклариране ...
-
Пътят към Гуадалахара В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
-
Върховете са покорени годините натрупани Вселената е наша Мираж, който ни спасява пием вода и продължаваме към оазиса на живота! 01....
-
Винаги да има план Б. Друга история, по която да тръгне читателят. Маршрутите са като дърво с клони в посоките на света, докъдето стига погл...
5 коментара:
......straxotno e....BRAVO....
............unikalno e...BRAVO....
........straxotno e ..BRAVO......
.........straxotno e....BRAVO....
Много е хубаво. Благодаря ти. Вера Хинчева
Публикуване на коментар