* * *
“Знаци край пътя” на Иво Андрич ме намери на Орлов мост, стърчаща от един кашон.
* * *
Панаир на книгата. Пълни торби. Така се вмествам в консуматорското общество.
* * *
Пиша писма и чакам отговори. Електронни гълъби пускам. Всемирът мълчи.
* * *
Припознам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...
* * *
Литературният архив – кътните зъби на литературата. Понякога буквално, отброени като фондов експонат.
* * *
Бели книги за черни дни.
* * *
Центробежни сили, убежни точки. Разписание, предписано от някой горе. Оставен свитък. Намерено начало на нещо просто като чист въздух, като необятен простор, като изкуство, което те осмисля.
* * *
Извоювам си собствената тишина.
петък, 18 февруари 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
48 часа
48 ЧАСА на границата ме питат Повече от 48 часа ли бяхте в страната? замислих се като миг преминаха срещите с приятели Нещо за деклариране ...
-
Пътят към Гуадалахара В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
-
Върховете са покорени годините натрупани Вселената е наша Мираж, който ни спасява пием вода и продължаваме към оазиса на живота! 01....
-
Винаги да има план Б. Друга история, по която да тръгне читателят. Маршрутите са като дърво с клони в посоките на света, докъдето стига погл...
Няма коментари:
Публикуване на коментар