четвъртък, 2 април 2009 г.

Из "Зеленият тефтер"

#
Да разбия синтезите и направя „анализационни наблюдения”.

#

Над нещата, в думите, където името е знак.

#

Когато нагазиш в „дълбоките води”, полага ли ти се спасителен пояс?

#

Какво спокойствие без виртуалния поток на интернет.

#

Диалектика, висша еквилибристика е нужна в житейския хаос.

#

Сметки без кръчмаря. Сама се наливам на бара.

#

Скитам в пространството. Всеобхватна съм в разпиляването. Как успявам на толкова страни да се разположа и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...

#

Отговорите затрупаха въпросите. Лавина от основания.

#
Адът – това са другите. Адът е тълпа от доброжелатели.

#

В библиотеката съм номер, вкъщи – закачалка, навън – тълпа. Безименно е всичко.


#

Да правиш на мравката път означава, че искаш да запазиш в цялост мравуняка. В цялост естеството.


#

Концентрация, абстракция, проглас към естетическото.

#

Сутрин да се чете Хегел. Утрото е мъдро и затова понася философията.

#

Философията не е за всеки, но пък всичко е философия.

#

Не системен хаос, а система в хаоса.

#

Талантът е само една основа. Всичко останало е непрекъснат работен процес. Процеп, през който трябва да минаваш всекидневно.

#

Есенцията е преди същността. Защото дава основополагащия ресурс за нейното съществуване.

#


анти-поезия: Не птиците летят, а парите. Изгубват се в простора.

#

В театъра на абсурда всеки играе себе си.

#

Белият лист е нищо. Нищеене на смисъла.

#

Помощ ... мощ, мощ.

#

Най-добрият приятел трябва да бъде всеки сам на себе си. Така “волята за власт” работи за печеливша кауза.

#

Нищо случайно няма. В Библията и в живота.

#

“Места за четене”. Търся!

#

В лабораторията на любовта, основният принцип, по който се работи е на пробата и грешката.

#

Планове без покритие. Златно кюлче с нисък карат.

#

След години всичко ще бъде “вчера”. Вчера.

#

Колко е прав Хайдегер като разглежда Dasein като структура, която среща света. Къде е Бог? В срещата, в сцеплението. Нито преди това, нито след.
#

Какво се прави с тази екзистенциална захвърленост. Товарност. Прекомерност в липсите. Изкуството да живееш...

#

Ден след ден, ден за ден – такава е рецептата за “планиран” живот в България.

#

Има нещо в цялото библиотечно пространство, което задава някакъв контекст. Пространствен алгоритъм, по който тръгва мисълта.

#
Като в роман на Кафка. Друг чертае периметъра, обхвата. Ти си само обитател на окръжности.
#

„Свободата, брат, е пъпът на живота!” Джендема

Няма коментари: