Из „Amor fati”:

                     * * *

Няма нищо ново под слънцето.

               Само сянката е различна.

                     * * *

Диоптърът на вглеждането.

          Миражът на хоризонта.

               Астигматизмът на съществуването ни –

                              не оптическа,

                                         а житейска измама.

                                 * * *

                                  

Скитам в пространството, всеобхватна съм в разпиляването. Как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...

                                 * * *

Абсурдът е естетическото прикритие на лудостта.

                                 * * *

Патерицата на съдбата  –  вървим с всеки неин ход, следваме я сляпо, куцаме в надпреварата, където няма победители, а само устремени.

                                     Сизиф дали е бил щастлив?

                                 * * *

Адът – това са другите. Адът е тълпа от доброжелатели.

         

                          * * *

Фикцията е сондаж на въображението.

Фикцията е поглед през въобразеното.

Фикцията е свидетелството, че цялото изкуство е „по действителен случай”.

                           * * *

Държавата на Платон е затвор. Може би затова поетите са вън на свобода.

                           * * *

И отново въпросът: какво е литературата?

               Животът да не се оставя сам.

                           * * *

„Критика на сладкия разум” – шегуваме се, докато избираме торти от витрината.

                                              Одисей

                                              обиколил

                                              света

                                              в едно

                                              стихотворение