archive

      “Amor fati” e втората книга на Поли Муканова след дебютната й стихосбирка „Мигове в кибритена кутийка”, издадена през 2009 г. (издателство „Алтера”). Книгата е ориентирана към жанра на фрагмента и е обособена в няколко тематични цикъла. В рамките на флуидната, но едновременно с това монолитна форма на фрагмента проехтяват въпроси и заглъхват отговори за основанията на битието, за абсурдността, отчуждението и т.н. Един от циклите в книгата, озаглавен “Сизиф дали е бил щастлив?”, като че ли описва най-добре самата фигура на фрагмента – търкалянето на камъка нагоре, който винаги се връща при себе си: „... как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...”. 
 
                                 Ваня Петкова, Институт за изследване на изкуствата


      

          Новата книга на Поли Муканова събира фрагменти. Самата книга осъзнава рисковете на този жанров избор и го заявява още в началото си, определяйки фрагмента като "елитарен, оскъден в появата си, прекалено разсъдъчен в направата си". Но авторката очевидно владее правилата му, защото ни предлага сплав от лаконизъм и дълбочина, остроумие и мъдрост - както при най-добрите образци на жанра.

                                  Ани Бурова 

                                                          (Литературен вестник, XXI, № 34, 24-30.10.2012, с.5)

Fatum: fragmentum

В един от необичайно топлите (с които обаче посвикнахме) и пъстри късноесенни следобеди т.г. (на 18 октомври) в модерното (най-позитивно казано) Възрожденско училище в Кюстендил се състоя първата премиера на „Amor fati” на Поли Муканова; премиера, организирана от издателя Иван Сапунджиев и Народно читалище „Зора-Кюстендил”. За тази книга може да се говори дълго и само жанрово, само през фрагмента, и защото на едно място се посочва, че фрагментът не бива да се бърка с пътните бележки, за премиерата ще кажа още само, че атмосферата там бе впечатляваща (както и самото ентусиазирано бързо издаване на книгата): едновременно възрожденско-патриотична и космополитна; класически премиерна и специфично местна и уютна (включително с виртуалното (скайп)включване на Деспина Малакова-Бюкнер, като първи читател-коментатор). С удоволствие бих се върнала в Кюстендил за друго подобно събитие.

А самата книга – тя също може да бъде определяна, и четена, по разни начини: дори и като поезия, и като проза; а и в нея, както и в по-ранните текстове на П. Муканова, се срещат, разговарят и заиграват и трите полета на нейните научни занимания: филология, философия, история на книгата. Точно в „Amor fati” може би филологическото е най-силно във формален, рамкиращ план, защото подобни текстове са възможни само през усета и обичта (като philia и amor) към езиковата игра и езиковия лабиринт.

Жанровото определение „фрагмент” може да прозвучи претенциозно и елитарно, или поне да зададе първоначално очакването за сериозна сентенциозност (такава също присъства, но не е „ключът” за тази книга); затова има „Предписание” за читателя в началото; а има и доста, условно казано, по-леки текстови фрагменти в този корпус: има каламбури, има всекидневни хрумки, но пак с елемент на езикова игра, понякога вероятно резултат от реални „фотографски” ситуации и (по)мисли: така Поли Муканова представя и една иронична на моменти употреба на фрагмента, или поне показва възможността му като малка форма да се застоява на различни стилови нива, да говори и за високото (понякога отново с цел постигане на прочит през иронията), и за по-ниското. Тук се вмества и опасността да се пробваме да говорим през такива фрагменти за всичко, да фрагментаризираме живота въобще, но точно затова подобен жанр се пише бавно и е добре да бъде удържан в ювелирна книга, като в случая (за това съдействат Ваня Петкова като редактор и Роман Кисьов като художник на изданието, предоставил за корицата също фрагмент от по-голяма живописна творба). Съществува и опасността на всеки отделен, вече написан фрагмент да се отговори с голям текст в търсене на уникалната му мъдрост или хитроумност, понякога дори социалност, но не и да се преразкаже накратко. Затова тук само:

Един от любимите фрагменти – „Гостоприемство”: „Дом, изпълнен с книги. Отрупана стена, посрещаща ме от вратата.” Фрагментът ми е любим и чисто субективно вероятно, но и заради възможността самата „Amor fati” да се чете като гостоприемна чужда библиотека: лавиците фрагментарно погледнати книги: някои от тях веднага ти се струват близки, други – интригуващи, други просто запомнящи се, а някои и забравящи се все пак при първите няколко прочита/ посещения; освен това във всяка гостоприемна чужда библиотека човек съзира/ съзерцава и винаги различния ред на подредба на томовете, така и тук: отделните фрагменти са подредени в няколко цикъла, но спокойно биха могли и да се пренаредят, или поне да се четат вариативно, да се свързват помежду си по различен начин, според представените в тях фигури, очертаните пътища и културни контексти, според обема си дори... да бъдат пренареждани свободно, по-скоро като домино, а не като пъзел. И въпреки поуката да не метафоризираме клишетата, или точно заради нея, завършвам тези бележки с друг популярен латински фрагмент, който също може да се разбира вариативно, както и заглавният: Habent fata sua libelli, защото „Amor fati” определено е малка книжка (libellus), която говори фрагментарно, но силно за обичането на съдбата и на книгите, за книгите като съдба, за книгите като любимци на съдбата; и заслужава щастлива съдба.

               
                                                         доц. д-р Невена  Панова, СУ "Св. Климент Охридски"

Поли Муканова, „Amor Fati. Фрагменти”, изд. Иван Сапунджиев – Народно читалище „Зора-Кюстендил”, Кюстендил-София, 2012, 51 с.

(Текстът е публикуван в Литературен вестник, XXI, № 37, 14-20.11.2012, с. 5)