петък, 3 октомври 2008 г.

Из "Романът"

Бе го пожелала. Дори и в най-непринудената ситуация го събличаше с поглед. Всеки път, когато си палеше цигара се взираше в него, проследяваше движенията му - палеше уверено, дръпваше си, след което свиваше устни и от ъгълчето на сбърчената устна излизаше тънка струйка дим. Не приличаше на пушач. Зъбите му бяха бели, по показалеца нямаше следи от катрана, както при повечето заклети пушачи. Обичаше да пуши и това му личеше. Насладата се изписваше по лицето му.
Докато говореше, тя кимаше вяло и си представяше бялата му кожа, бяла като сутрешно мляко. Най-много харесваше пръстите му, кълнеше се, че не бе виждала подобни. Цигарата се издължаваше между тях, димът тънееше, думите ставаха все по-тежки, а той уверен. С всеки изминал ден.
Имаше красиви очи, дълбоки като морето, в които тя потъваше. Водовъртеж, от който не можеше да изплува. Добре се чувстваше на дъното.

Няма коментари: