вторник, 2 септември 2008 г.

tefter.doc

Въпреки всичко – животът има някаква центробежна сила, която те дърпа към центъра. Не може да има тотална припокритост с този център, както и тотална дистанция. Макар че при Годо има едно дистантно поле, една уталоженост, където смисълът се загубва. Осмисляне на безсмислието. Всъщност целта е именно такава: безсмислието не може да бъде оставено така непокътнато, защото житейският механизъм е непоколебим в тази посока. Годо е изплъзващият се център, вечното колело, недостижимото достигане, по което търсим пътя и постигаме живота си.

Няма коментари: