Нови фрагменти 2022

* * * 
Помня преди заспиване на вилата, в малката стая с трите легла – баба ми и съседката, дошла да пренощува при нас за компания. 
Баба ми започна да брои колко са останалите обитатели, живите съседи. 
Смяхме се. Изникваха спомени, весели истории. Странно броене. 
Последното броене. 
Години по-късно не броим, само споменаваме с добро мъртвите, нашите баби и дядовци. Някакво успокоение, че преходността е стрела, пронизала живота, и спомените са вечният непрестанен диалог с отвъдността. 
Броенето продължава.

* * * 

Изненадващ обрат. Влизам в американски бар в Амхърст, Масачусетс. В притъмнената обстановка се чува оживена глъчка, стъклени поздрави. Наливна бира с родословие. 
Доближавам се до бара да поръчам и някаква светкавица във времето, процеп, през който попадам в 90-те години на XX век. 
Пред очите ми е Кърт Кобейн. 
Със светлата коса, разпознавам го, същият от снимките.
Ето какъв е бил и аз съм до него на бара. 
Понякога е много лесно да се докоснеш до своите спомени, до настоящето, което ги крие.

* * * 

Да трупам тъгата на своите житейски наблюдения, облечени в прозаични ритми, и накрая след мен или малко преди края да изтръскам от торбата товара, носен през годините. 

Дали ще е златно покритието или безсмислени мастилени следи – оценката на времето ще покаже. 

Първа публикация: 

Литературен вестник, год. 31, бр. 33, 28.09–04.10.2022, стр. 1. 

Водещ на броя: доц. д-р Ани Бурова

Ето линк към броевете: 

https://litvestnik.com/%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%b2%d0%b5/