* * *
Жълтият чадър на гардероба, очакващ следващото лято, е герой, влизащ в кадъра, във въображаемата емоция на литературата.
* * *
Личното – реалната очебийна картина няма статут на неприкосновена зона.
Това е глината на писателите, която смесват с непремерена доза въображение.
* * *
Всичко може да се популяризира, дори „елитарното изкуство“. Когато някой го определя така, предварително поставя стена и знак за недостъпна зона пред мнозинството.
Маркерът „елитарно изкуство“ се предпоставя по две причини:
1. изискване на автора за ограничена публика;
2. безсилие на автора, което да изкупи вината за „неразбираемостта“ на културния артефакт.
* * *
Езикът е двуглава ламя. Крайбрежното заведение с надпис „Южен полъх“ при миража от светлинни отблясъци на плажа туристическият поглед разчита като „Южен плъх“.
Една илюзия, която остава.
* * *
Добрият съвет винаги идва не толкова от мъдрия, колкото от благородния човек.
* * *
Мълчанието е злато, действието – платина.
* * *
След написаното дори само от Ницше, няма какво да оспорим. Така е. Волята за власт на всички нива ни просмуква – до фибра. Тя е бодър съзаклятник, който чертае всеки ход, програмира всяка тленност на тази алчна земя.
Затворен комплекс
Величествен изглед към морето – с рамката на погледа, най-скъпата гледка на целия полуостров.
Жълтите шезлонги около басейна – две маргаритки, скромно подкрепящи се една до друга под жаркото слънце. Разбудени от пръските вода, хвърлени от затлъстелите тела на обитателите на затворения комплекс, комплексът на заключените сърца.
Басейнът като микросвят. Миниатюрните камъчета – изящна мозайка от синева.
Плуването в горещото пладне е монотонен акт от плиткото до мястото за възрастни, където водата стига до брадичката.
Достолепна дама се съревновава със себе си и с невидимата публика – гости на съседката, обсъждащи оживено на цветната маса с коктейли истории за отминали пътувания.
От балконите любопитни погледи стрелкат случващото се – животът в затвореното сърце на комплекса. Съревнованието продължава. Възрастна двойка също
се отправя с хавлии на рамо към басейна. Доскоро провокирал интереса единствено на малкото момиче
с пояс, плацикащо се доволно в единия край на синята кутийка, на синьото око, отразяващо небето.
Жестът на плувците е белег за притежание, за влизане
в платената и обща площ, която имат. И никога не е достатъчно да покажат каква част от затворената синева притежават. Като спасителен пояс или пояс на удавник, за който мигът е по-ценен от притежанието.
Август, 2022 г.
Първа публикация:
Литературен вестник, год. 31, бр. 33, 28.09–04.10.2022, стр. 16.
Водещ на броя: доц. д-р Ани Бурова
Ето линк към броевете:
https://litvestnik.com/%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%b2%d0%b5/
Няма коментари:
Публикуване на коментар