вторник, 16 октомври 2007 г.

На Миглена Николчина

Разминаваме се - тя на север, аз - на юг. В различни светове живеем, не можем да сдвоим посоките, да уеднаквим стъпките.
И двете сме с багаж. Тя носи нейния с лекота, борбеност и сила.
Багажът опъва плещите ми. Уравновесявам се с тежестта.
Тя на север, аз на юг. На ръцете си вместо часовници носим компаси. Когато компасите се опитват да законодателстват – оставаме пусти, без вътрешно време. С отправност, без посока.
Представям си я – уверена, с лек багаж, отива си вкъщи.
Тя движи компасите с лекотата на един ход, на едно движение. В устрема си обръща времето, разтваря пространствата и избира посоката.

Няма коментари: