четвъртък, 11 октомври 2007 г.

На Константин Павлов

Защо абсурдът ме следва по петите? Плюя на тях и бягам, осъзнавайки ахилесовата си предопределеност.
в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

48 часа

48 ЧАСА на границата ме питат Повече от 48 часа ли бяхте в страната? замислих се като миг преминаха срещите с приятели Нещо за деклариране ...

  • "ПЪТЯТ КЪМ ГУАДАЛАХАРА" на четири езика
    Пътят към Гуадалахара                          В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
  • * * *
    Върховете са покорени  годините натрупани  Вселената е наша  Мираж, който  ни  спасява  пием вода и продължаваме  към оазиса на живота!  01....
  • АКО ПЪТНИК ВЪВ ВЛАКА…
    Винаги да има план Б. Друга история, по която да тръгне читателят. Маршрутите са като дърво с клони в посоките на света, докъдето стига погл...