Сръчна съм като баща си.
Извайвам името му всеки ден.
И аз като него си повтарям: “Акълът няма кой да ми вземе!”
Преди цялата мисловност
да придобие формата на глинен съд,
и от нея всеки ден да извайвам себе си.
Обичам сръчните хора,
изваяните тела,
излетите думи.
Ръцете ми са живи,
целите в глина,
прецизно извайващи.
Приличам на баща си –
играя си с глината,
формите,
наслагвам контурите.
Изкуство е да си глинен.
Глината няма кой да я вземе.
Акълът в пъкъла отиде,
и там гори,
където глината застива
в образа на...
в името на...
където всички сме творци.
Защото колелото не спира своя ход
и
извайваме дължини,
празни обороти.
Реципрочни сме само в своето движение,
в своето извайване.
Ръцете кой ще ми вземе?
Пиша като баща си.
Аз съм неговия сподавен,
хаотичен почерк.
Пиша от Името-на-Бащата,
творя от името на глината,
където е застанал той,
вечно извайващ,
без ръце.
05.09.2006
Няма коментари:
Публикуване на коментар