* * *

Мълчалив ипостас е косата й
до кръста стига упорството
егото се къдри на безброй масури
говори за себе си с часове
вечери и утрини
гримира се с непрестанни проекти
ниският ръст не удържа величието й
стъпва на дървен пиедестал
за да изкрещи себе си
и заинтригува света
оплита с ръце думите
в магически кълба
съзерцава птиците
отваря устата си
и запява като славей

23.03.2007