понеделник, 8 октомври 2007 г.

Отвъд

Защо ли някой ще ни попречи
да се усъвършенстваме?
Защо ли някой приема
рамката като атрибут?
Защо ли някой е направил
клишето идеология в контекста
на своя мироглед?
Защо ли някой не възприема
не вижда
не чувства
не понася
проклина
премълчава ОТВЪД?
Единствено там Доброто и Злото
могат да бъдат възприемани
като категории.
Абстракцията
е чистата същност.
Само отвъд
може да съществува завършеност.
Животът е съхранен със своите
фрагментарни отломъци.
Аз съм събирачът на отломъци.
Аз сглобявам фрагментарен пъзел.
Аз извайвам фигурите от глината
на моята изначална самота.
Самотата е свобода.
Парадигмата е сглобеният пъзел.
Целта – липсващият фрагмент.
Липсващият “отвъд” е моето страдание.

23.12.2000

Няма коментари: