* * *

повеят на вятъра
отвява ли скръбта
мъката според сезона ли расте
паднало листо
съм
остават някакви контури
очертания от най-далечната земя
и цялото прекатурване е всъщност само ход без думи
излишество и суета
вятърът мълчи
сменя сезоните с тапети
като в онзи филм
а ние сме в килията
целуваме съдбата си
отхапваме езика й
и после плюем
храчим думите
безцелни безполезни
закотвени в мълчание

* * *

на Л.

части на речта
отпиващи от виното
автентичността на автора
са капките
по страниците
животът пише
дращи
реалността е винаги недостиг
какви са съдържанията
и кой изрича частите
кой маха доспехите
в какво сме достоверни
ние скрепените в мълчание и глътки
в перото
в живота
един е почеркът
окото се озърта
само нищото е всеобхватно

Един снимачен ден 1

Сезонът на канарчетата
Зимата на маймуните
Шантав ден
И спасението, което все ни дебне плахо и не взима нещата в свои ръце...

tefter.doc

Мълчанието е най-страшният отговор. Всичко, което не може да бъда изговорено, трябва да бъде премълчано. Светът е сглобка от хиляди недоизказаности.

Из "Романът"

Бе го пожелала. Дори и в най-непринудената ситуация го събличаше с поглед. Всеки път, когато си палеше цигара се взираше в него, проследяваше движенията му - палеше уверено, дръпваше си, след което свиваше устни и от ъгълчето на сбърчената устна излизаше тънка струйка дим. Не приличаше на пушач. Зъбите му бяха бели, по показалеца нямаше следи от катрана, както при повечето заклети пушачи. Обичаше да пуши и това му личеше. Насладата се изписваше по лицето му.
Докато говореше, тя кимаше вяло и си представяше бялата му кожа, бяла като сутрешно мляко. Най-много харесваше пръстите му, кълнеше се, че не бе виждала подобни. Цигарата се издължаваше между тях, димът тънееше, думите ставаха все по-тежки, а той уверен. С всеки изминал ден.
Имаше красиви очи, дълбоки като морето, в които тя потъваше. Водовъртеж, от който не можеше да изплува. Добре се чувстваше на дъното.

tefter.doc

Изкуството иска жертви, философията – система. Философията като първична стихия има ли вторичен конструкт? Как системата може да бъде обяснена като хаотично наслагване, а не като същина. Структурата не може да бъде фон. Тя дава харастеристиките на фона, но сама основополага.

tefter.doc

Въпреки всичко – животът има някаква центробежна сила, която те дърпа към центъра. Не може да има тотална припокритост с този център, както и тотална дистанция. Макар че при Годо има едно дистантно поле, една уталоженост, където смисълът се загубва. Осмисляне на безсмислието. Всъщност целта е именно такава: безсмислието не може да бъде оставено така непокътнато, защото житейският механизъм е непоколебим в тази посока. Годо е изплъзващият се център, вечното колело, недостижимото достигане, по което търсим пътя и постигаме живота си.