* * *

безследно изчезнал
с тефтерите
хайку-то
минал по краткия
път
избрал двустишие
до смъртта

Из "Пиесата"

(той / тя)

пресичат се единствено
в безкрайното на успоредното засрещане
в n-тата проекция на паралела
в екваториалното завъртане
за части от секундата



--------------
последно вдигане на завесата и поглеждане под ъгъл "из"

Из "Пиесата"

(той )

открива веществените доказателства
в дворовете –
за детството,
за липсите,
за извървяното,
потънал в своя география
изсича спомените на дървото
под прозореца

Из "Пиесата"

(тя)

обиграна е в преценките
в спектралните анализи
в безсънията
в кризите
непоклатима е в
археологиите
които намират душата й

Из "Пиесата"

(той)

търси
началото
паметта
до дъното на съществото й
той – човекът-амфибия –
последният, плувал във водите й

Из "Пиесата"

тя / той

вечерят в ресторанти за ценители
избират дълго
лутат се в менюто
намират се / загубват между ястията
обичат точността на сметките
и реципрочно се разделят

Анатомия на лириката

Аз.
Следователно субективност.
Спомняне в момента.
Не – доизказаност.
Единичност и универсалност в една универсалия.
Емоционалната експресия е катарзисът на лириката.
Многозначността доказва само едно – величието и категоричността на единичното, фрагмента и неговата изява чрез комплекс от символи.
Символите – маркерите на поезията.
Претопяването на първичната означаема система: денотацията, е условието за поява на езика на художественото – метафората.
Естетическият произвол е реализируем единствено чрез нея.
Не е заместител.
А проекция.
В случая на лирическото.

2001