четвъртък, 1 ноември 2007 г.

Анатомия на лириката

Аз.
Следователно субективност.
Спомняне в момента.
Не – доизказаност.
Единичност и универсалност в една универсалия.
Емоционалната експресия е катарзисът на лириката.
Многозначността доказва само едно – величието и категоричността на единичното, фрагмента и неговата изява чрез комплекс от символи.
Символите – маркерите на поезията.
Претопяването на първичната означаема система: денотацията, е условието за поява на езика на художественото – метафората.
Естетическият произвол е реализируем единствено чрез нея.
Не е заместител.
А проекция.
В случая на лирическото.

2001

Няма коментари: