* * *

Припознавам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...

Опити

Писането... е единственото възможно авторство на Бог.

Четенето какво е? Снемането на авторитета.

Читателят кой е? Разкритият Бог.

100 % pure

Няма прошка за диалектизмите в поезията - "зимник", "проклевам" (остаряла форма) и "нагнила" (дума, която отсъства в Българския тълковен речник).

Из "Фрагменти от един живот: абсурдът"

И като Кафка да стана, в най-голямата метаморфоза да потопя перото си, пак няма да го надвия, да го претопя. Заглавието му дори. Остава да се прекръстя, да си плюя на ахилесовата предопределеност и да бягам, бягам, да се завръщам все към същото.

* * *

на изток от рая
на изток в петата
инжектирам любов
и ставам кристална
солта на живота
ме прави безсмъртна
застивам в изкуство
пано на стената

*inspired by “Eastern plays”

Review_04

Макар и да е плод на един млад талант, „Мигове в кибритена кутийка" съдържа в себе си цялостен поетичен свят, специфично настроение, което я пронизва. В книгата на чист поетичен език, необременен от „специални ефекти", са засегнати разнообразни теми от любовта и живота до писането и смъртта. Впечатление прави библейската образност и най-вече екзистенциално напрегнатото позоваване на фигурата на Йоан Кръстител. При по-внимателно четене се откриват фини препратки към постмодерната философия и психоанализа, която тук е успешно преведена на езика на лиричното преживяване. Метафорите включват и музика, теоретична физика, история. И разбира се, най - важният въпрос: Дали „аз" и „ти" са само празни местоимения и каква е езиковата химия на любовта?

Във формално отношение стихосбирката се характеризира със завидна освободеност и сръчност. Тя инкорпорира опити за хайку; нелинейна пиеса, съставена от любовна лирика; изненадващи цитати, които доказват, че талантливата поетеса може да каже каквото си поиска и да го каже по най-различни начини.

Георги Илиев, редактор и преводач в издателство "Алтера"

В навечерието

Клишето, че преди Коледа ставаме по-добри е донякъде вярно. Отрезвяваме се. И сметката е проста – без другите, хората, които ни обичат сме в ничията земя на отшелници, загубили вярата си. Вярата в доброто е общото начало на всички религии. Екстракт, първообраз на човешкото. Правдивият образ. Доказателството се случва преди Коледа. Чудото е именно в това. В проявата на самото доказателство.