събота, 11 септември 2021 г.

АНКЕТА (въпроси към български поети, третиращи антични мотиви)

В какви моменти се обръщате към античната тематика и има ли конкретни поводи за този творчески интерес?

Отговорът може да е излишно пространен, но бих дала като основен мотив – търсенето на сюжети и теми от античната литература и култура.

Кои са античните теми и/или образи, които ви привличат и с какво?

Литературата е висшата проекция на митологичните архетипи. Литературата е безкрайното внедряване на античната парадигма в културния опит.

Имате ли определена целева група, към която адресирате творбите си, и как се вписва в подобно адресиране античната тематика? Очаквате ли, че читатели, които нямат знания за античността, биха разбрали творбите, в които тя присъства, и как виждате отговора на съвременния читател на античната сюжетика?

Сетивност към философската поезия е имплицитното „изискване“, стоящо пред т.нар. публика.

Да, вечните сюжети са винаги „разбираеми“. Такава е презумпцията.

Вашата творческа работна практика включва ли запознаване с антични ресурси?

Да.

Ако да, то какви са пътищата, по които достигате до античните първообрази (текстове на оригиналните езици, преводи, коментари, чуждо творчество, реципиращо античната тематика, критическа класическа и/или литературна рецепция, изкуства)?

Използвам изброените типове първообрази на антични модели – преводи, коментари, чуждо творчество, реципиращо античната тематика, изкуствата, които въплъщават античните модели.

Как се отнасяте към творчеството на чуждестранни или български поети, които по някакъв начин преработват античните текстове? Някой от тях оказал ли е по-специално влияние върху вас?

Кирил Мерджански мога да посоча като името, което в най-силна степен проявява връзката с античното в своята поезия. Така виждам и съвършената следа, на която съвременното слово може да отстои. Перфектната симбиоза.

Какви други теми (различни от античните) ви занимават като творец? Какво е мястото на античните мотиви в цялостния ви творчески поглед и възприемане на света, как се свързват античното и модерното, античното и българското или античното и личното?

Postantique е стихотворение като пример за моя прочит на античното, без което постмодерното е вял преход. Скрит манифест, постановяващ античното като първата проява на културния модел, който и днес неспирно експлицираме в изкуството (в най-общ план).

Как вие лично възприемате античните текстове – като извор на творческо вдъхновение, като извор на универсални и непреходни ценности, които постоянно биват претворявани от традицията, като инструмент за една общочовешка (европейска) свързаност и съхранение на обща културна памет, като модели за разбиране на света, които са валидни и днес?

Валидността на митотворчеството няма нужда от верификация, защото културната памет е продукт на античния модел. 

http://arionbg.info/wp-content/uploads/2013/01/8-anketa_Mukanova.pdf 

четвъртък, 9 септември 2021 г.

Читателят – начин на употреба


              Всичко за този роман е... в самия роман. Десет начала настойчиво търсят своя читател. Така иронично може да се рамкира текстовото пространство на “Ако пътник в зимна нощ”. Каква е целта в това упражнение по писане на роман? Потенциалното тотализиране на историята – разказът не носи своя закономерен край, а е хванат в плен на завъртането около центъра на следващата история, която от своя страна гравитира около друга орбита и така до безкрай. Светът е удържан в своята необхватност, прекъсването на едната история е всъщност запазването на една възможност. 

            „Хоризонтът на очакване” /Яус/ е перспективно обърнат, смислово надстроен, извършена е смяна на парадигмата в текстовия процес. Текстът се случва в акта на самото четене, докато се затвърди връзката в триадата автор – текст – читател. Текстът е медиалата, приплъзващото поле по посока автор – читател. /Де/кодирането на текста е всъщност един непрекъснат процес на създаване / трансформиране. Наложените от текстовото пространство ограничения на обекта на текста са задвижващ фактор в проявленията на матрицата „читателска рецепция”. 

          Знанието за романа е всичко онова, което всъщност не подозираме за читателя, мълчаливо склонил глава над книгата. Калвино вади от унеса мълчаливеца и той става част от историята. Авторът подава началата на романа, докато читателското съзнание моделира историята. Читателят е главният герой на всяка история. Modus vivendi на разказването / прочитът има своята оправданост “Чета, следователно се пише”. Вечното сцепление между четене и писане. Коя е предхождаща следа? В търсене на отпечатъка – “неназовимата ръка”, която държи перото или с ловък захват прехвърля историята в своето съзнание, става равноправна част от разказа. 


            Текстовете носят свой собствен модел, според който се опитват да дадат форма на взаимодействието си с читателите. Именно този модел се оказва плодотворен при разработването на Изеровата теория на читателското реагиране и при рецептивната теория на Яус. Но докато Яус основава своята теория за възприемането на литературата върху един модел на междуличностен диалог, концепцията на Изер за „имплицитния читател” - поставя ударението върху комуникативното измерение, присъщо на самите текстове. „Имплицитният читател” в ролята на текстуално средство – активно потвърждава, намесва се във или разстройва познатите комуникативни модели на дадена култура. Ето защо един текст не може да се адаптира към индивидуална култура на четене, респ. индивидуален читател. Четенето се разглежда в интеракцията на своята проявеност. Това е всъщност продуктивната матрица, която дава възможност на текста да бъде значещ в различни контексти. Читателят реципира множествеността на различието. 

                  В “Ако пътник в зимна нощ” всяка история е фрагмент, която винаги скрива нещо. Ето защо романът е фрагментарен носител на разказа. Фрагментът е съвършения опит за тотализиране на смисъла. Фрагментът е безкрайност, който носи спиралата на времето. Фрагментът може да бъде началото и края. Фрагментът е следата, по която трябва да тръгне читателя в пространството на своето въображние. Legens coronat opus. 

              С романа си Калвино прави опит да проследи възприемането на литературата от читателя в самата литература. Литературата в постоянното инсцениране, подготвящо неизменния план по отлагането на обяснението на вечно изплъзващото се изначалие. „Нереализирането” на литературата прави литературата възможна. 

             Ханс–Роберт Яус разглежда романа на Калвино като поставя фикционалният акт на три интерфериращи нива: писане-четене, автор-четящ-четен читател, инсценировката „себе си като някой друг” /Рикьор/. В маркиращ ред свеждането на трите интерпретационни полета в романа би могло да бъде. В метафизичен план четенето предхожда писането, в емпиричен писането предхожда четенето. В измеренияна на една лична биография четене и писане трудно могат да бъдат разделени.

                Четенето е щриха в индивидуалната реторика на четящия. Читателят присъства в акта на писането. Романът „Ако пътник в зимна нощ” е огледало на четенето в четенето, съдържащ провокацията на „роман за романа”. Удоволствието от четенето прави възможна идентификацията на Читателя с читателя, който е четен в нея. Т. нар. от Яус четен читател е постмодерният читател, възприемащ всеки текст като фрагмент от един общ текст, от един свят, който трябва да бъде /про/четен, палимпсестно оголен до свършека на истории. Изчерпаността на големите повествования автоматизира и обезсилва акта на четенето. „Животът във фрагменти” е обезсилил титаничността на големия наратив. 

                    Премодулирането на ролите – читателят и читателката навлизат в парадигмата на своите прочити. Извършва се взаимно усвояване на фиктивни дискурси. Загубва се идентичността на автора: „Ти си вътре в романа... вървиш по стъпките на изнежения господин. Така си вглъбен, че късно осъзнаваш нечие присъствие до себе си. С крайчеца на очите виждаш Людмила. Седнала върху куп книги, тя е изцяло погълната от романа”. Фикционалността на ти и аз между четящ и четен читател се оказва кръгообразна: „Читателю, не си мисли, че книгата те е изгубила от погледа си, Читателю. С всяко изречение онова „ти”, което бе преминало към Читателката, може да се прехвърли отново към теб. Ти все още си едно от възможните „ти”. Та кой би се осмелил да се обрече на загубата на това „ти”, една катастрофа, не по-малко пагубна от загубата на аз-а? За да се превърне един размисъл във второ лице в роман, са необходими поне две различни и съжителстващи „ти”, които да се открояват от тълпата на всичките „той”, „тя”, „те”. Разбулване самореференцията на авторовия / читателски прочит. Защото „...целта на тази книга бе да предостави на Читателя, който чете, възможността да се идентифицира с Читателя, за когото пише”. Читателят оправдава прочита.  

                

                                              Съ-битето на романа


                 Френският писател Реймон Кьоне („Упражнения по стил” 1947) е този, който привлича Калвино към Работилницата за потенциална литература, известна като Улипо (Oulipo). Така заедно с Жорж Перек, Марсел Дюшан групата дефинира „потенциална литература” като: „търсенето на нови структури и форми, които могат да бъдат използвани от писателите по такъв начин, по какъвто им харесва”. Ролан Барт и Греймас също оказват влияние върху възгледът му за конструирането на самата фикция. Първият със семиотичните системи и теорията за автора, а Греймас с разглеждането на лингвистичните модели, формиращи значението като резултат от взаимодействието на мрежа от отношения или структури. 

                        Романът „Ако пътник в зимна нощ” излиза в Италия през 1979 година. Първият превод на български на „Ако пътник в зимна нощ” е факт в далечната 1982 година в брой 4 на списание „Съвременник”. Едва сега имаме романа в нов превод и пълно издание. 

                                                 Функцията автор


               В Бартовото „авторът е мъртъв” има някаква измамност в гледните точки, в трактовките. 

               1. Единствената жива тъкан, която е останала от автора е самата творба и нейният множащ се смисъл в лицето на метатекстовете. Т.е. авторът остава единствено в рамката на текста. Това е позволеното му интерпретационно пространство, което обитава. Той не диалогизира с Читателя извън пределите на текста. В метатекстовете самият той е персонаж. В равнопоставеност със своите образи. Той е кукловод в театъра на читателската интерпретация. Двойственият живот на всяка творба, обитаваща метавселената на прочити. 

                       2. /о/позицията „автор – читател” с продукти „текст – метатекст”

                 Разкриването на смисли, допълващи контекстите. Критиката не е ли негатив с обратна образност? Винаги има граничен смисъл, отвъд който лежи „чистия” мит.

                  Разколебан е суверенитетът на пишещия субект, читателят е инстанцията, която държи опекунството върху „възможните светове”. Отварянето на този хоризонт задава перспективата на неизчерпаемостта на литературното, което винаги залага една неизговореност, ненаписаност, един закономерен край, но в рамките на самата история. Винаги остава нещо отвъд, нещо по средата, възможността за нова история е съпътстващият край на всеки разказ. Фикционализирането е актът, спасяващ реалността от предсказуемостта. Фикционалното е един от възможните текстове на реалността. Най-възможният. 

                                 

                                          Упражнения по фикция

         

                    Реалността е база, основополагане за причината на фикцията.

                    Фикцията е обяснението на причината – реалност.

                    Фикцията не е надстройка, а корелат върху динамичната структура на реалността. 

                    Реалността е фикционален елемент, задвижващо звено в механизма на фикцията. 

                    Фикцията каква измерност е?

                     Какво наслагване?

                     Обектив срещу негатив

                     Фикцията е сондаж на въображението.

                     Фикцията е поглед през въобразеното.

                     Фикцията е свидетелството, че цялото изкуство е „по действителен случай”.

                     Калвино не търси тоталното начало, а „обещанието на началото за четиво, което ни очаква и където всичко може да се случи”.


                    Само така се запазва предизвикателството на всяко начало. „Но как се определя моментът, когато започва една история? Всичко винаги е започнало по-рано, първият ред на първата страница на всеки роман отпраща към нещо, което се е случило извън книгата”. Всяка история носи древна археология. Ето защо няма първично, изначално начало. В началото е матрицата на Словото. 

                     „Сега сте съпруг и съпруга, Читателю и Читателко. Широко двойно легло побира успоредните ви четения....

                     Не се ли умори да четеш?...

                     Още малко. Тъкмо свършвам „Ако пътник в зимна нощ” на Итало Калвино.” 

              

  

           

Библиография

Калвино, Итало. Ако пътник в зимна нощ. Прев. Нева Мичева. София: Колибри, 2008. 

Кьоно, Реймон. Упражнения по стил. София: Фама, 2003. 

Яус, Ханс Роберт. Итало Калвино: "Когато пътник в зимна нощ". Пледоария за една постмодерна естетика. В: Исторически опит и литературна херменевтика. Съст. Ангел Ангелов. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, с. 432-465. 




непубликуван, 2008 г.  (поръчан за в-к Култура) 


              

  

неделя, 18 април 2021 г.

Liternet

Животът е по-силен от литературата, смъртта е последният вопъл - Георги Чобанов, с когото никога не съм се срещала, общувахме виртуално, си отиде от света, физически. 

Винаги и неизменно започва осъзнаването на достойнството и приноса на някой, когато го загубим. 

Защо е така - наскоро попита в социалната мрежа по повод кончината на друг литературен близък моя приятелка.... имам отговор по Дебелянов "Не, той взе що му се пада, /мъртвият не ни е враг! ("Един убит"). 

От камбанарията на моята скромна литературна история, Литернет остави огромна следа, а какво да кажем за учените с множество публикациии, електронни книги и периодични изяви в него. Първоначално д-р Калина Захова, която сътрудничеше на сайта предложи да дам текстове и така се завъртя колелото. 

БЛАГОДАРЕНИЕ на Литернет канализирах опитите ми в кратки изречения, които при даването за публикация в сайта определиха като "фрагменти" и намериха достойно място в едноименната рубрика. Оттам припознах този жанр и започна пътешествието ми в него. Първата изява бе "Amor fati" (2012)... 

БЛАГОДАРЕНИЕ на Литернет с мен се свърза Зоран Якимоски - филолог, поет и преводач от Охрид, който прочел стиховете ми там и искаше да ги преведе на македонски. Оттам вече над 10 години започна моята литературна връзка с Македония - публикации в периодиката, изява на международни поетични фестивали, участие в антологии, две издадени книги и множество приятелства. Дори преведох роман на македонска писателка на български ("Годишни времена", Юлияна Величковска, Ерго, 2017) 

БЛАГОДАРЕНИЕ на Литернет... може да се продължи и още. 

Но нека малките литературни истории не остават скрити и единствената грешка е тяхното изказване след като няма кой да чуе благодарността. 

И защо винаги се получава така - човешко, твърде човешко - няма как да се избяга от тази предопределеност. 

Всеки си носи кръста на малката история, която трябва да разкаже. 

Историята се пише от победителите - от големите писатели, които утвърждават своята аура чрез медиите и поддържат канона - този литературоведски конструкт на плещите си. 

КРАЙ 



петък, 9 април 2021 г.

Фрагмент за “Кварталът" (Гонсало М. Тавареш, Ерго, 2020)

Tова, което написах не е класическа рецензия, а фрагмент - жанрово
вписващ се в стилистиката на книгата.
Ето го:

Порция художествен “логико-философски трактат” или как Витгенщайн би
чел литературата… би писал литература.
Такъв е похватът или по-точно Методът на Автора.
Етюди, които хващат житейските силогизми за гърлото, обръщайки с
хастара реалността.
Абсурдът - тази друга истинна реалност, това незаобиколимо
обстоятелство. Оригинален и увлекателен стил.
Един художествен  “логико-философски трактат”.
Спойката на литература и философия, подплатена със стил, ражда
запомнящи се истории - художествени истини, на които самият живот би
се преклонил.

https://ergobooks.eu/books/kvartalat-ot-gonsalo-m-tavares/ 

непубликуван, 2020 (поръчан за сп. Сборище на трубадурите) 

вторник, 24 ноември 2020 г.

Игра на филми

Inland Empire: David Lynch


З часа в сърцевината на подсъзнанието

разрез с отвертка

Hollywords

stage 6

          5

          4

          3

          2 

          1

Лора Дърн plays “wild”

big fish 

little fish

swimming in the water

печатът на Lynch срещу хилавите звезди на Sunset boulevard

плюя кръв  плюя собствена утроба

употреба на тела

прогори  коприната

 в процепа изтръскай съществото си

от кошмарите

телефонът звъни камерата работи филмът никога не свършва

започво отново и отново

звездите кървят

няма съживително утро

фикция фикс филм

животът е продукция за бърза употреба

Hollywood участва в собствения си филм

заличава се до Lynch до кадър до ъгъл  до дубъл                

блясъкът на залеза

звездите с кървящи върхове се врязват в нощта и нейното амплоа на блудница

Hollysucks…

big fish...little fish… swimming in the water



Kim Ki-duk: Time  


                                         the love is what you make of time


персона

Аз/Ти 

съответстваме в хармонията на своето разполовяване

разцепване на тъканта

баналността по хармонизиране

води до разкъсване на двете условия: аз*ти

съшиването на самоличност

Може ли да бъде оперирано времето?

Може ли любовта да бъде отместена?

Как си съответстваме?

лице в лице

длан в длан

няма любов от пръв поглед

няма предзадание

Любовта е съответствие съшиване разрез време шамар любов



събота, 23 май 2020 г.

39

  1. Не обяснявай - всяка дума е греда. 
  2. От споделеното никога не ми олеква - просто олеквам малко по-късно с разгласата на клюката. 
  3. Плюй и продължавай. 
  4. Гради, гради своето. 
  5. Разрушителите бдят, не заспивай и ти. 
  6. Пътищата помни, по които да тръгнеш. 
  7. Винаги намирай някого за кафе. 
  8. Ако има нещо нередно, оправи го. 
  9. Душманите нямат душа. 
  10. Егоизмът не е недостатък. 
  11. Заради целта - разходвай смело средствата. 
  12. Дори и да става горещо, мисли си, че съществуват някъде водопади. 
  13. Парите не са всичко, някои неща се купуват само с поглед. 
  14. Високо, високо.
  15. Знаеш кой пише правилата ни. 
  16. Обущарят ходи бос. Писател без химикалка. 
  17. Здравословна изолация - защитен имунитет срещу злобни очи. 
  18. Усамотението (понякога) носи най-голямата свързаност със света.
  19. И все пак тефтерът е преди отворения файл. 
  20. Художникът има по-точен мерник от фотографа. 
  21. Дипломацията е вроден маниер, заучената се пропуква с течение на времето. 
  22. Вкусната гозба отваря вратата на дома. 
  23. Винаги си личи добрият домакин. 
  24. Все нещо не достига - живот има, друго какво?
  25. Различни са мерките - за себе си и за другия. 
  26. Алчността е страшна, късче да имаш, сърце да подадеш. 
  27. Много е кратко - заблуда за вечност. 
  28. Друг решава накрая - това ми дава нетленни криле. 
  29. Докато животът пише - само улавяй с поглед картините.
  30. Шепа са приятелите - но такава длан, която поглъща едно доверие, истинност и лекота. 
  31. Много хора - малко човеци да си разделят геврека с тебе.
  32. Религията е споделената дума, жестът навреме, ръката, която ти дава трохата в трудния момент. 
  33. Казана дума - хвърлен камък - правилен зид - защитна стена - след време дом на доверието. 
  34. Животът среща и разделя - много кръстопъти и преплетени шпаги, дуели - доблестта надделява.
  35. Всеки изгрев е подарък за ВСЕКИ.
  36. Свещта винаги догаря - остава светналата дума на човека. 
  37. Изпитата вода утолява жаждата и после всеки жаден ни се струва странен. Жадният изглежда е лукав… 
  38. Без книги - са празни животите - без послания и идеали. 
  39. Догаря и тази свещ, изваждам друга - продължавам да търся пламъка, да поддържам огъня, да използвам и най-малкия въглен, за да пиша това, което все още продължава…


22.05.2020 г. 

четвъртък, 15 август 2019 г.

Поетска ноќ Велестово по 31 пат „со мала помош од пријателите“

Со чествување на поезијата на Иван Џепаровски и Поли Муканова од Бугарија, изложба на Воскресија Андревска, промоција на „Жалба до Музата“ на Џефри Марфи од Република Ирска ...од 16 до 18 август, ќе се одржи 31 издание на Поетска ноќ во Велестово, втората најстара поетска манифестација во земјава.
На македонската култура, од 16 до 18 август, по 31 пат ќе и се случи Поетска ноќ во Велестово, втората најстара поетска манифестација во земјава. И, повторно сред село, на Чешма. Онаму каде вишнее моќта на зборот и како вода се леат стиховите. Каде вирее магијата на едно траење во просторот и времето. Ете таму наново ќе биде ставено уште едно некршливо камче на мозаикот наречен традиција. Поетска. Македонска.
А, настаните безмалку ќе го имаат познатиот тек. Толку обичен, а толку грандиозен. Спој на културни изблици кои изнудуваат пошироко внимание. Светско.
Најнапред воведот годинава ќе со настап на пејачката Евгенија Здравевска (Зарина Првасевда) и Александар Петров како специјална придружба на тапан. Потем како и што доликува ќе следува чествувањето на поезијата на нашиот Иван Џепаровски. За него, за неговото дело ќе беседи проф. д-р Наташа Аврамоска, додека пак, стиховите ќе ги интерпретира актерот Владимир Јачев.
Иван Џепаровски
Првата вечер ќе биде заокружена со изложба на сликарката Воскресија Андреевска што ќе биде поставена во тремот на црквата „Успение на Света Богородица“.
За следниот ден во НУ Библиотека „Григор Прличев“ во Охрид е планиран настанот насловен како „Поезија напладне“, кој во случајов му е посветен на творештвото на драгата пријателка на манифестацијата, бугарската поетеса Поли Муканова, која на два пати е преведувана во земјава и по цели 10 години еве ја на местото на некогашната промоција. Модератор ќе биде Зоран Јакимовски.
На зајдисонце, од 19.30 часот, во кафетеријата „Шила“, присутните ќе имаат можност да другарувааат со стихозбирката „Жалба до Музата“ од уште еден докажан пријател - Џери Марфи од Република Ирска. Изборот и препевот се на Јулијана Величковска, а станува збор за издание на ПНВ Публикации од Скопје. Промотор ќе биде професор д-р Димитар Пандев, а стиховите на македонски ќе ги чита актерот Јован Цветкоски.
Џери Марфи, поет од Република Ирска
И конечно на 18 август од 20.30 часот, во Куќата на Уранија – МАНУ, во соработка со Фондација „Славко Јаневски“, ќе биде претставен „Некој бил тука“од Николина Андова Шопова, добитникот на наградата „Роман на годината“ за 2018 година.
И, кога вака ќе се погледне програмата таа несомнено го заслужува сето внимание и безмалку е на иста линија со интенциите на државата за вистинска „децентрализација на културата“, а за која е толку гласно, дури и „прегласно“, Министерството за култура. Арно ама, истава оваа манифестација Поетска ноќ во Велестово, наспроти реномето што го има дома па и во светот, лани остана „невидлива“ за Министерството, а годинава беше принудена да се задоволи со трошките (сумата не е вредна дури ни за споменување) од вкупниот колач нареќен Конкурс за програми од национален интерес чија распределба со бурни реакции беше следена од јавноста и разбирливо предизвика лавина негодувања.
За среќа, во изминативе три децении Славе Ѓорѓо Димоски и неговиот тим создадоа исклучително голем и квалитетен круг на пријатели, кои сега не се штедат во подавањето рака на Поетска ноќ Велестово како едно од стожерните летни поетски (литературни) случувања кои ја чинат културната реалноста на оваа и ваква Македонија.
„За среќа имаме вакви прекрасни пријатели коишто ја гледаат другата страна на приказната а не материјалната, па затоа можеме да си дозволиме вака богата програма. Инаку, кога би било како што ние сакале да бидат нештата, да ги удостоиме луѓето со пристоен хонорар, да им платиме патни трошоци како што треба, да си имаат хонорар за читање како што се прави сегде во светот тогаш би биле поинакви работите. Ама, тоа е тоа. Се додека некој не види што правиме во Велестово ќе си правиме вака“, вели Јулијана Величковска од ПНВ Публикации, организаторите на оваа манифестација.
Во своето појаснување на приликите таа и со информација дека токму поради недостигот на средства за реализација на Поетска ноќ Велестово, годинава изостанало веќе еднаш планираното претставување на Хрватската поезија како дел од серијалот со кој на македонските читатели требаше да им го доближат поетскиот момент на регионот.
Јулијана Величковска
Од друга страна, во пресрет на и неколку дена по 31-то издание на Поетска ноќ Велестово, од 10 до 20 август, во рамките на манифестацијата Летни уметнички ноќи на улица Самоилова - ЛУНУС, којашто се одржува во културно-информативниот центар „Култура 365“ во Охрид, ПНВ Публикации ќе ги претстави делата на своите автори Викторија Ангеловска, Тамара Јолевска Попов, Дијана Петкова, и Наташа Сарџоска.
Јулијана Величковска од името на издавачката куќа за која и самата објавува со појаснување дека тие ја користат секоја прилика за организација на ваквите претставувања и дека на тој начин доаѓа до израз интенцијата за пожелуваните врски со читателот. Со вистинската публика.
„Сметам дека многу поискрена е и публиката во помалите градови оти не се навикнати на поголем број на културни настани и кога ќе дојдат на промоција тоа го прават затоа што навистина доаѓаат затоа што сакаат да бидат таму. Сакаат да слушнат убав збор, да го запознаат авторот...Се чини дека имаат и повеќе време за читање книги затоа што не се во машината што ни ја носи Скопје како главен град и мене лично и нас како на издаваштво секогаш ни се многу убави, многу драги тие средби во малите градови во Македонија затоа што наидуваме на публика што е заинтересирана за тоа што го правиме. За книгата и за нејзиниот автор“, ќе рече писателката и уредничка во ПНВ Публикации.

https://www.slobodnaevropa.mk/a/30097660.html?fbclid=IwAR2nvSC_Q7NR0gmavBEXgyGn98WuMGJftb_SOAJnXKkWXPM0Sq4ObybHlkg

48 часа

48 ЧАСА на границата ме питат Повече от 48 часа ли бяхте в страната? замислих се като миг преминаха срещите с приятели Нещо за деклариране ...