Апел

С друга книга нямам такъв случай, както с „Естетика на немския романтизъм”. Три пъти ми се изплъзва знаково под носа:

1. Беше купена и подарена пред очите ми на моя приятелка, защото знаели, че проявява интерес… само за 10 лв. от тогавашния павилион за книги в двора на Университета.

2. След напускане на академичното поприще, мой колега си раздаде книгите… получих много книги тогава, но въпросната я беше дал предишния ден на негов приятел… бих я заменила за всичките ми дадени до момента.

3. Наскоро, докато бях в библиотеката, моя колежка се похвали как си е купила книгата за 2 лв., била по-скъпа, но драстично й намалили цената… поради слаб интерес.

4. Дано се падне удобният случай и най-сетне тази книга дойде в ръцете ми, ако перифразирам фрагмента на Фридрих Шлегел - „завършена като таралеж”.

"Amor fati" is coming in September, 2012

Предписание

"Що е афоризъм? Огън без пламък. Никак не е чудно, че никой не желае да се топли на него".

Емил-Мишел Чоран,

„Неудобството да живееш”

Фрагментът е най-незастрашеният от графомани жанр. Защото не позволява развихряне на перото, а на ума. Не е ръкохватка за всеки. Това го прави не масов жанр. Елитарен, оскъден в появата си, прекалено разсъдъчен в направата си.

Не всеки обича да чете фрагменти. Защото фабулата свършва бързо. Защото тук условно говорим за фабула. Поантата е прицелната точка.

Из "Последни фрагменти"

                                     * * * 

Думите се претопяват в снопове от луминисцентна светлина. Само едно завъртане и изреченото става част от пророчеството, от онази предопределеност, която изговаря животът ни. 

                                     * * *  

Талантът е гол охлюв без устойчивата черупка на характера. 

                                     * * *  

Споменът за Охрид се превърна в картичка на фона на динамичния пейзаж на рутинизираната до болка всекидневност. 

                                      * * *  

Разтичам се през цедка. През решето на живота. 

                                     * * *  

Вечно да пътувам – така се „проклинам” на чуждоземно скиталчество. 

                                     * * *  

Няма случайност в срещите, животът ни е стегнат пъзел, който ни приковава към вечната предопределеност. 

                                     * * *

Интересно е да прескачаш препятствия по пътя, по който другите не срещат и камъче.

                                     * * *

Липсва ми тишината, неизговореният свят, унесът от четивата, смълчаността в библиотеката. 

                                     * * *

Да не свикваш с абсурда, а да го приемеш като предизвикателство спрямо „нормата”, която също се оказва нещо извънредно на очакваното, което е продиктувано от дълбоко лични подбуди.

Сюжет за малък разказ

В библиотеката на артистите влиза Наум Шопов.


- Вие актриса ли ще ставате?
. . .
- Пожелавам Ви всичко най-хубаво и успехи.
Слънцето огря в двете изречения на Големия.

2005

* * *

Оказа се, че навремето повечето избирали учителската професия, за да имат време да си гледат децата. Аз я избрах да си гледам докторантурата в последен стадий - точно преди да проходя и стана доктор.

Toва е румънски.

(inspirată de Rene Magritte)


Acesta nu este adevărat
Acesta nu este o imita ie.
Acesta nu e un vis.
Asta nu e aia.
Artă cu un semn inversat.
Reciproca imagina iei.
Linia schemei.
Aceasta sunt eu.


prezentare şi versiunea în limba română: Marius CHELARU

Задушница

толкова живот на мъртвите има само тогава
светят душите им и пак призовават
да държим огньовете
да палим стърнищата
няма тълкувание този сън
само той няма записване върху плоча
цял ден озарение