Из "Последни фрагменти"

                                     * * * 

Думите се претопяват в снопове от луминисцентна светлина. Само едно завъртане и изреченото става част от пророчеството, от онази предопределеност, която изговаря животът ни. 

                                     * * *  

Талантът е гол охлюв без устойчивата черупка на характера. 

                                     * * *  

Споменът за Охрид се превърна в картичка на фона на динамичния пейзаж на рутинизираната до болка всекидневност. 

                                      * * *  

Разтичам се през цедка. През решето на живота. 

                                     * * *  

Вечно да пътувам – така се „проклинам” на чуждоземно скиталчество. 

                                     * * *  

Няма случайност в срещите, животът ни е стегнат пъзел, който ни приковава към вечната предопределеност. 

                                     * * *

Интересно е да прескачаш препятствия по пътя, по който другите не срещат и камъче.

                                     * * *

Липсва ми тишината, неизговореният свят, унесът от четивата, смълчаността в библиотеката. 

                                     * * *

Да не свикваш с абсурда, а да го приемеш като предизвикателство спрямо „нормата”, която също се оказва нещо извънредно на очакваното, което е продиктувано от дълбоко лични подбуди.