Задушница

толкова живот на мъртвите има само тогава
светят душите им и пак призовават
да държим огньовете
да палим стърнищата
няма тълкувание този сън
само той няма записване върху плоча
цял ден озарение

* * *

Някои поети ми приличат на клоуни, които обикалят и разсейват сериозното общество. Все повече се убеждам, че това не може да е единственото ми занимание. Само това - би ме убило, би ме разсмяло до смърт.

(inspired by René Magritte)

This is not a truth.
This is not an imitation.
This is not a dream.
This is not that.
Art with a reversed sign.
The reciprocal of the imagination.
The line of the scheme.
This is me.

* * *

дебеловрат потомък на Асеневци
татуирал стенописи по ръцете си
снизходително обикаля руините на крепостта
"Луди ли са били да живеят тук!!!"
Ехото отговаря: "и ти потомък си на лудите..."

Der Himmel über Berlin

стената е пешеходен паваж
нео-хипи на черен роял
разтърсва с познати симфонии
пропусквателните пунктове
са магазини за сувенири
все по-продаваема става историята
единствената останала стена
е от липи
шпалир от човешки надежди

В памет на Георги Хинчев

Единствената ранимост е посрещането на смъртта. Останалото е отлагано колебание.

Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, които го постигат. Да си достоен e призвание, не всекиму отредена мисия.

Наближаваше ранния следобед, а тя още не знаеше какво се бе случило през деня. Този път информационната агенция, в която работеше, бе изпреварена от личната хроника. Преди полунощ смъртта проговори - намести се в нова отвъдност.

18 август 2011,

София

La carte postalе

Историята, застинала в своя икебана.
Картичка без пейзаж.
Документ за спомен.
Хи-ро-ши-ма.
Изчезналият град с клеймо: 1945.