* * *
“Знаци край пътя” на Иво Андрич ме намери на Орлов мост, стърчаща от един кашон.
* * *
Панаир на книгата. Пълни торби. Така се вмествам в консуматорското общество.
* * *
Пиша писма и чакам отговори. Електронни гълъби пускам. Всемирът мълчи.
* * *
Припознам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...
* * *
Литературният архив – кътните зъби на литературата. Понякога буквално, отброени като фондов експонат.
* * *
Бели книги за черни дни.
* * *
Центробежни сили, убежни точки. Разписание, предписано от някой горе. Оставен свитък. Намерено начало на нещо просто като чист въздух, като необятен простор, като изкуство, което те осмисля.
* * *
Извоювам си собствената тишина.
петък, 18 февруари 2011 г.
неделя, 23 януари 2011 г.
неделя, 3 октомври 2010 г.
неделя, 26 септември 2010 г.
Београд
Никаква случайност в това Guns ‘n’ Roses да изнесат своя концерт в Белград (23.09).
Град забравил оръжията, страшната война, сега посипан с розите на новото начало.
Град забравил оръжията, страшната война, сега посипан с розите на новото начало.
четвъртък, 16 септември 2010 г.
Бит и душевност
Мащеха. Татковина. Син съм на юнашко племе, дето все ще тегли от цивилизацията. България, мръсна приказка, кой те в таз тегоба удави. Спасителен пояс кой да ти хвърли, кой да те със сламка погали, кой кого за косата да извади - само барони тук се родиха. Кой Ренесанс ги създаде?
понеделник, 30 август 2010 г.
В час по старогръцки
Познаваше толкова добре думите, наместваше ги в пластове от времена - такъв порядък строеше. Всяка дума имаше форма и битие. Осъзнах как всъщност се намираме "в плен на думите", зависимост от структурите, от грамата.
90-те - кавърверсии
Днес се натъкнах на един текст. Отдавна забравен. Пускам го без редакции. Автентичната версия. Някаква граматика на 90-те, набързо нахвърляна. Моят кавър.
90-те: кавърверсии
90-те бе десетилетието на кавърите. Пъстро. Западно. Първото след промените. Един лаконизъм от начала. Неизговорено.
Изместването на Ace of base и 2 unlimited от клубните партита на Метрополис: прохождането на електронната музика в България.
Списание “Егоист”. Лично за мен. Жеков, Нойзи, Григорова, Карбовски.
Нова генерация. Ревю. Милена.
Трейнспотинг. Тарантино. Ума Търман. Саундтракът също.
Грънж-вълната.
Нирвана. Краят на началото.
“Естествен роман”, Г.Г. и българският постмодернизъм.
“Витамин Б” –
носталгията по ягодовите полета.
Мюзик-филм фестовете.
Жълта музика. Уикеда. Ска- ритуалът на кафето.
Книгите бяха евтини и с лошо качество. Сега е обратното.
Десетте години в прорез. Обилие. Пунктуацията на едно време. Различната граматика. Времето на синтеза.
Хубавото на това десетилетие е в споменната му отлежалост.
Важно! В това десетилетие интонационната среда беше чиста, не си спомням чалгата и мутациите й да са имали такъв масов превес в цялата култура /както сега/.
Кавърверсиите ми не включват Световното първенство по футбол от 1994 и студентското предаване “Ку-ку” /в по-късен етап “Каналето”/, както и протестите от зимата на 1997. Защото това са версии, които историята още развенчава...
Версията стъпва на някаква достоверност, която е верифицируема, достъпно проверима.
Кавърверсията е наслагването, контаминирането на множество версии, нещо като dj-ски прочит на историята, микстура от примеси, drum and base амалгама.
Десертът “Република”, с който си трошахме зъбите в междучасието, бе заменен от кроасан... без никаква носталгия.
Щом е тръгнало така ще продължа... дъвките “Турбо” бяха по-меки от “Идеал”-ките ... не, спирам, това е глава от друга книга, вече “живяна”.
90-те: кавърверсии
90-те бе десетилетието на кавърите. Пъстро. Западно. Първото след промените. Един лаконизъм от начала. Неизговорено.
Изместването на Ace of base и 2 unlimited от клубните партита на Метрополис: прохождането на електронната музика в България.
Списание “Егоист”. Лично за мен. Жеков, Нойзи, Григорова, Карбовски.
Нова генерация. Ревю. Милена.
Трейнспотинг. Тарантино. Ума Търман. Саундтракът също.
Грънж-вълната.
Нирвана. Краят на началото.
“Естествен роман”, Г.Г. и българският постмодернизъм.
“Витамин Б” –
носталгията по ягодовите полета.
Мюзик-филм фестовете.
Жълта музика. Уикеда. Ска- ритуалът на кафето.
Книгите бяха евтини и с лошо качество. Сега е обратното.
Десетте години в прорез. Обилие. Пунктуацията на едно време. Различната граматика. Времето на синтеза.
Хубавото на това десетилетие е в споменната му отлежалост.
Важно! В това десетилетие интонационната среда беше чиста, не си спомням чалгата и мутациите й да са имали такъв масов превес в цялата култура /както сега/.
Кавърверсиите ми не включват Световното първенство по футбол от 1994 и студентското предаване “Ку-ку” /в по-късен етап “Каналето”/, както и протестите от зимата на 1997. Защото това са версии, които историята още развенчава...
Версията стъпва на някаква достоверност, която е верифицируема, достъпно проверима.
Кавърверсията е наслагването, контаминирането на множество версии, нещо като dj-ски прочит на историята, микстура от примеси, drum and base амалгама.
Десертът “Република”, с който си трошахме зъбите в междучасието, бе заменен от кроасан... без никаква носталгия.
Щом е тръгнало така ще продължа... дъвките “Турбо” бяха по-меки от “Идеал”-ките ... не, спирам, това е глава от друга книга, вече “живяна”.
Абонамент за:
Публикации (Atom)