* * *

* * *
четат между редовете
парцелите
тези които няма какво да напишат
дребни истории процеждат
кратки като фасове
каменоделците
навели глави
над вечния камък

Из "Зеленият тефтер"

#
Да разбия синтезите и направя „анализационни наблюдения”.

#

Над нещата, в думите, където името е знак.

#

Когато нагазиш в „дълбоките води”, полага ли ти се спасителен пояс?

#

Какво спокойствие без виртуалния поток на интернет.

#

Диалектика, висша еквилибристика е нужна в житейския хаос.

#

Сметки без кръчмаря. Сама се наливам на бара.

#

Скитам в пространството. Всеобхватна съм в разпиляването. Как успявам на толкова страни да се разположа и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...

#

Отговорите затрупаха въпросите. Лавина от основания.

#
Адът – това са другите. Адът е тълпа от доброжелатели.

#

В библиотеката съм номер, вкъщи – закачалка, навън – тълпа. Безименно е всичко.


#

Да правиш на мравката път означава, че искаш да запазиш в цялост мравуняка. В цялост естеството.


#

Концентрация, абстракция, проглас към естетическото.

#

Сутрин да се чете Хегел. Утрото е мъдро и затова понася философията.

#

Философията не е за всеки, но пък всичко е философия.

#

Не системен хаос, а система в хаоса.

#

Талантът е само една основа. Всичко останало е непрекъснат работен процес. Процеп, през който трябва да минаваш всекидневно.

#

Есенцията е преди същността. Защото дава основополагащия ресурс за нейното съществуване.

#


анти-поезия: Не птиците летят, а парите. Изгубват се в простора.

#

В театъра на абсурда всеки играе себе си.

#

Белият лист е нищо. Нищеене на смисъла.

#

Помощ ... мощ, мощ.

#

Най-добрият приятел трябва да бъде всеки сам на себе си. Така “волята за власт” работи за печеливша кауза.

#

Нищо случайно няма. В Библията и в живота.

#

“Места за четене”. Търся!

#

В лабораторията на любовта, основният принцип, по който се работи е на пробата и грешката.

#

Планове без покритие. Златно кюлче с нисък карат.

#

След години всичко ще бъде “вчера”. Вчера.

#

Колко е прав Хайдегер като разглежда Dasein като структура, която среща света. Къде е Бог? В срещата, в сцеплението. Нито преди това, нито след.
#

Какво се прави с тази екзистенциална захвърленост. Товарност. Прекомерност в липсите. Изкуството да живееш...

#

Ден след ден, ден за ден – такава е рецептата за “планиран” живот в България.

#

Има нещо в цялото библиотечно пространство, което задава някакъв контекст. Пространствен алгоритъм, по който тръгва мисълта.

#
Като в роман на Кафка. Друг чертае периметъра, обхвата. Ти си само обитател на окръжности.
#

„Свободата, брат, е пъпът на живота!” Джендема

Digitus

* * *

свалям отпечатъците му
наслагвам контурите
всеки ден
час по час
няма други изящни ръце
всички са само подобия
някакви оръдия на труда

те са мярката, по която свалям отпечатъци
пръстови почерци
сигнатури
на търсеното съответствие
статуя на изящните ръце
покланям се пред съвършенството
което носи мярката “недосегаемо”

* * *

повеят на вятъра
отвява ли скръбта
мъката според сезона ли расте
паднало листо
съм
остават някакви контури
очертания от най-далечната земя
и цялото прекатурване е всъщност само ход без думи
излишество и суета
вятърът мълчи
сменя сезоните с тапети
като в онзи филм
а ние сме в килията
целуваме съдбата си
отхапваме езика й
и после плюем
храчим думите
безцелни безполезни
закотвени в мълчание

* * *

на Л.

части на речта
отпиващи от виното
автентичността на автора
са капките
по страниците
животът пише
дращи
реалността е винаги недостиг
какви са съдържанията
и кой изрича частите
кой маха доспехите
в какво сме достоверни
ние скрепените в мълчание и глътки
в перото
в живота
един е почеркът
окото се озърта
само нищото е всеобхватно

Един снимачен ден 1

Сезонът на канарчетата
Зимата на маймуните
Шантав ден
И спасението, което все ни дебне плахо и не взима нещата в свои ръце...

tefter.doc

Мълчанието е най-страшният отговор. Всичко, което не може да бъда изговорено, трябва да бъде премълчано. Светът е сглобка от хиляди недоизказаности.