Открита литература

https://sites.google.com/site/otkritaliteratura/avtori/poli-mukanova

* * *

http://www.public-republic.de/bevor-er-geboren-wurde.php

Die neue

"Вярвам, защото е абсурдно" – превръщам в девиз тази сентенция, която най-автентично представя битието. По сизифовски усърдно, на ръба на безполезността и предопределения избор.


                           * * *

Вечната борба между кастите – няма да има допирност между тях, както небето и земята се свързват единствено в миражен хоризонт.

                           * * *

Eдно от убийствата – да си чиновник, да осъразмеряваш многоликостта на времето с празните удари на бюрократичната машина.


                         * * *

За заниманията с наука: блажени са неизкушените.


                        * * *

Отделени и отделни сме, цепим думата на две, ангажирани със своята самотност, самостойност, самопринуда. Много сам е човекът, единичен. Свързан с обещания и вяра в Другия - дали...

Каква принуда трябва да се окаже, че разбирането да е иманентно, по подразбиране. Сега е подтик, укор, но не е истина.
                 
                         * * *

Лоши са хората и всичко поради егоизма, на ежедневното отстояване на "вечната" човешка природа (порода). Зли хора – не зли кучета! Кучето се възпитава от стопанин. Човекът се дресира от ограничението на своя Аз.

                         * * *

От хастара да я изтръскам, шедьоврите да извадя – едно е ясно: животът е по-силен от литературата. Но без нея животът е непоносим. Литературата е в полза на живота. А обратното е вече литература. Не бива да се оставя сам животът. Този гол охлюв, бързащ бавно към убежището на смъртта.

                        * * *

При човека смъртта е видово заложена. Краткостта е още в самия му зачатък. Няма яйце, няма кокошка - празна диалектика. Начало и край, а по средата бледо мъждукане. Няма по-точно определение за една запалена клечка живот.

                      * * *

Борбата продължава. Най-тежко е да заставам срещу себе си, за да се спася. От себе си.

                     * * *

Властта наистина разваля обонянията. Докато някой не бутне стълбата...

                    * * *

Стискането на зъби променя захапката . . .

                    * * *

Кой яде баницата и кой му я дава - няма значение. След като аз не съм на софрата.

                   * * *
Защо едни пишат, а други – не? И аз това се питам, докато пиша...

                   * * *

Смирението златни врати отваря.

                  * * *


Подписам се под всичко, че съм АЗ.

Фрагмент за Чоран

http://trubadurs.com/2013/03/26/cioran-literaturnijat-absolut-moucanova/

Алманах "Културна палитра", I, 2012, №1-2, с. 259

                                                                             * * *

бурята на вглеждащите с

в дълбочината 

първи атрибут на желанието 

е  докосване

мидите също имат две

страни

на брега намирам винаги

едната

     

         * * *

                            в памет на Невена Коканова

Бъди щастлива
С дъх на бадеми
В най-дългата нощ
Време за път
на най-добрия човек
когото познавам
Без отклонение
По стръмната пътека
В тиха вечер
Момчето си отива

Споменът за близначката остава

  Der Himmel über Berlin^*

стената е пешеходен паваж
нео-хипи на черен роял
разтърсва с познати симфонии
пропусквателните пунктове
са магазини за сувенири
все по-продаваема става историята
единствената останала стена
е от липи
шпалир от човешки надежди 

 

^* небето над Берлин (нем.)

                * * * 

нека да се премерим в слепоочията

последният да напише стих

и се разделим – всеки

глътнал куршума си

Ти си Лора

Аз

съм

Яворов

Льовен, 21 ноември 2011

             

                   Задушница

толкова живот на мъртвите има само тогава

светят душите им и пак призовават

да държим огньовете, да палим стърнищата

няма тълкувание този сън

само той няма записване върху плоча

цял ден озарение

45 минути с "Amor fati"

http://www.bnptv.info/tv/index.php/kultura/2010-05-17-06-38-45/3558----qo----q

archive

      “Amor fati” e втората книга на Поли Муканова след дебютната й стихосбирка „Мигове в кибритена кутийка”, издадена през 2009 г. (издателство „Алтера”). Книгата е ориентирана към жанра на фрагмента и е обособена в няколко тематични цикъла. В рамките на флуидната, но едновременно с това монолитна форма на фрагмента проехтяват въпроси и заглъхват отговори за основанията на битието, за абсурдността, отчуждението и т.н. Един от циклите в книгата, озаглавен “Сизиф дали е бил щастлив?”, като че ли описва най-добре самата фигура на фрагмента – търкалянето на камъка нагоре, който винаги се връща при себе си: „... как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...”. 
 
                                 Ваня Петкова, Институт за изследване на изкуствата


      

          Новата книга на Поли Муканова събира фрагменти. Самата книга осъзнава рисковете на този жанров избор и го заявява още в началото си, определяйки фрагмента като "елитарен, оскъден в появата си, прекалено разсъдъчен в направата си". Но авторката очевидно владее правилата му, защото ни предлага сплав от лаконизъм и дълбочина, остроумие и мъдрост - както при най-добрите образци на жанра.

                                  Ани Бурова 

                                                          (Литературен вестник, XXI, № 34, 24-30.10.2012, с.5)

Fatum: fragmentum

В един от необичайно топлите (с които обаче посвикнахме) и пъстри късноесенни следобеди т.г. (на 18 октомври) в модерното (най-позитивно казано) Възрожденско училище в Кюстендил се състоя първата премиера на „Amor fati” на Поли Муканова; премиера, организирана от издателя Иван Сапунджиев и Народно читалище „Зора-Кюстендил”. За тази книга може да се говори дълго и само жанрово, само през фрагмента, и защото на едно място се посочва, че фрагментът не бива да се бърка с пътните бележки, за премиерата ще кажа още само, че атмосферата там бе впечатляваща (както и самото ентусиазирано бързо издаване на книгата): едновременно възрожденско-патриотична и космополитна; класически премиерна и специфично местна и уютна (включително с виртуалното (скайп)включване на Деспина Малакова-Бюкнер, като първи читател-коментатор). С удоволствие бих се върнала в Кюстендил за друго подобно събитие.

А самата книга – тя също може да бъде определяна, и четена, по разни начини: дори и като поезия, и като проза; а и в нея, както и в по-ранните текстове на П. Муканова, се срещат, разговарят и заиграват и трите полета на нейните научни занимания: филология, философия, история на книгата. Точно в „Amor fati” може би филологическото е най-силно във формален, рамкиращ план, защото подобни текстове са възможни само през усета и обичта (като philia и amor) към езиковата игра и езиковия лабиринт.

Жанровото определение „фрагмент” може да прозвучи претенциозно и елитарно, или поне да зададе първоначално очакването за сериозна сентенциозност (такава също присъства, но не е „ключът” за тази книга); затова има „Предписание” за читателя в началото; а има и доста, условно казано, по-леки текстови фрагменти в този корпус: има каламбури, има всекидневни хрумки, но пак с елемент на езикова игра, понякога вероятно резултат от реални „фотографски” ситуации и (по)мисли: така Поли Муканова представя и една иронична на моменти употреба на фрагмента, или поне показва възможността му като малка форма да се застоява на различни стилови нива, да говори и за високото (понякога отново с цел постигане на прочит през иронията), и за по-ниското. Тук се вмества и опасността да се пробваме да говорим през такива фрагменти за всичко, да фрагментаризираме живота въобще, но точно затова подобен жанр се пише бавно и е добре да бъде удържан в ювелирна книга, като в случая (за това съдействат Ваня Петкова като редактор и Роман Кисьов като художник на изданието, предоставил за корицата също фрагмент от по-голяма живописна творба). Съществува и опасността на всеки отделен, вече написан фрагмент да се отговори с голям текст в търсене на уникалната му мъдрост или хитроумност, понякога дори социалност, но не и да се преразкаже накратко. Затова тук само:

Един от любимите фрагменти – „Гостоприемство”: „Дом, изпълнен с книги. Отрупана стена, посрещаща ме от вратата.” Фрагментът ми е любим и чисто субективно вероятно, но и заради възможността самата „Amor fati” да се чете като гостоприемна чужда библиотека: лавиците фрагментарно погледнати книги: някои от тях веднага ти се струват близки, други – интригуващи, други просто запомнящи се, а някои и забравящи се все пак при първите няколко прочита/ посещения; освен това във всяка гостоприемна чужда библиотека човек съзира/ съзерцава и винаги различния ред на подредба на томовете, така и тук: отделните фрагменти са подредени в няколко цикъла, но спокойно биха могли и да се пренаредят, или поне да се четат вариативно, да се свързват помежду си по различен начин, според представените в тях фигури, очертаните пътища и културни контексти, според обема си дори... да бъдат пренареждани свободно, по-скоро като домино, а не като пъзел. И въпреки поуката да не метафоризираме клишетата, или точно заради нея, завършвам тези бележки с друг популярен латински фрагмент, който също може да се разбира вариативно, както и заглавният: Habent fata sua libelli, защото „Amor fati” определено е малка книжка (libellus), която говори фрагментарно, но силно за обичането на съдбата и на книгите, за книгите като съдба, за книгите като любимци на съдбата; и заслужава щастлива съдба.

               
                                                         доц. д-р Невена  Панова, СУ "Св. Климент Охридски"

Поли Муканова, „Amor Fati. Фрагменти”, изд. Иван Сапунджиев – Народно читалище „Зора-Кюстендил”, Кюстендил-София, 2012, 51 с.

(Текстът е публикуван в Литературен вестник, XXI, № 37, 14-20.11.2012, с. 5)