Polly Mukanova

петък, 18 юли 2008 г.

Сутрин да се чете Хегел. Утрото е мъдро и затова понася философията.

такова събирачество
че да изтръскам празни шепи
и потрия ръце
за да моделирам момента
стана от стола
и се изправя с лице срещу
ужаса

безмълвен
безформен
контур
понасящ
наказанието
престъпващ
порядъка
сам срещу стената

спотаява се необезпокоително
спира
втренчва поглед в света
капсулира всеки помисъл
в ампула преди лягане

отвъд хоризонта
отвъд зримото
клишетата събират себе си
сменят метафорите
и виждат небето

само тъгата е насложилото се с годините
плътният глас
е моторът
на слабото тяло
момиче с кафяви очи
в огледалото на спомена

Тя е мъртва. Наподобявам първото изречение от “Чужденецът” на Камю. Смъртта е подобието на уникалното настъпване. Разтърсва. Може би е красива.