***
Помня преди заспиване на вилата, в малката стая с трите легла – баба ми и
съседката дошла да пренощува при нас за компания.
Баба ми започна да брои колко са останалите обитатели, живите съседи.
Смяхме се. Изникваха спомени, весели истории. Странно броене.
Последното броене.
Години по-късно не броим, само споменаваме с добро мъртвите, нашите
баби и дядовци. Някакво успокоение, че преходността е стрела пронизала
животът и спомените са вечният непрестанен диалог с отвъдността.
Броенето продължава.
(Литературен вестник, год. 31, № 33, 28.09- 4.10.2022, 2022, с. 1, 16)
***
Помня от баба ми репликата „Няма по-страшно нещо от войната“. Сама преживяла Втората световна война. Споменът за сирените още отекваше, както и козунаците за Великден – оставени да втасат под снарядите...
(Сизиф дали е бил щастлив? : фрагменти. София: Ерго, 2022)
***
На баба ми
светлина
в светилището
в лъкатушния тунел
кланям се пред стълб до къщата
електрическа топола
докато хиляди свещи горяха море от восък изтече
и пак не прогледнахме
някои я видяха там горе
като северно сияние
избързаха
не дочакаха края
(Мидите имат две страни. София: Огледало, 2015)
Няма коментари:
Публикуване на коментар