понеделник, 30 август 2010 г.
В час по старогръцки
Познаваше толкова добре думите, наместваше ги в пластове от времена - такъв порядък строеше. Всяка дума имаше форма и битие. Осъзнах как всъщност се намираме "в плен на думите", зависимост от структурите, от грамата.
90-те - кавърверсии
Днес се натъкнах на един текст. Отдавна забравен. Пускам го без редакции. Автентичната версия. Някаква граматика на 90-те, набързо нахвърляна. Моят кавър.
90-те: кавърверсии
90-те бе десетилетието на кавърите. Пъстро. Западно. Първото след промените. Един лаконизъм от начала. Неизговорено.
Изместването на Ace of base и 2 unlimited от клубните партита на Метрополис: прохождането на електронната музика в България.
Списание “Егоист”. Лично за мен. Жеков, Нойзи, Григорова, Карбовски.
Нова генерация. Ревю. Милена.
Трейнспотинг. Тарантино. Ума Търман. Саундтракът също.
Грънж-вълната.
Нирвана. Краят на началото.
“Естествен роман”, Г.Г. и българският постмодернизъм.
“Витамин Б” –
носталгията по ягодовите полета.
Мюзик-филм фестовете.
Жълта музика. Уикеда. Ска- ритуалът на кафето.
Книгите бяха евтини и с лошо качество. Сега е обратното.
Десетте години в прорез. Обилие. Пунктуацията на едно време. Различната граматика. Времето на синтеза.
Хубавото на това десетилетие е в споменната му отлежалост.
Важно! В това десетилетие интонационната среда беше чиста, не си спомням чалгата и мутациите й да са имали такъв масов превес в цялата култура /както сега/.
Кавърверсиите ми не включват Световното първенство по футбол от 1994 и студентското предаване “Ку-ку” /в по-късен етап “Каналето”/, както и протестите от зимата на 1997. Защото това са версии, които историята още развенчава...
Версията стъпва на някаква достоверност, която е верифицируема, достъпно проверима.
Кавърверсията е наслагването, контаминирането на множество версии, нещо като dj-ски прочит на историята, микстура от примеси, drum and base амалгама.
Десертът “Република”, с който си трошахме зъбите в междучасието, бе заменен от кроасан... без никаква носталгия.
Щом е тръгнало така ще продължа... дъвките “Турбо” бяха по-меки от “Идеал”-ките ... не, спирам, това е глава от друга книга, вече “живяна”.
90-те: кавърверсии
90-те бе десетилетието на кавърите. Пъстро. Западно. Първото след промените. Един лаконизъм от начала. Неизговорено.
Изместването на Ace of base и 2 unlimited от клубните партита на Метрополис: прохождането на електронната музика в България.
Списание “Егоист”. Лично за мен. Жеков, Нойзи, Григорова, Карбовски.
Нова генерация. Ревю. Милена.
Трейнспотинг. Тарантино. Ума Търман. Саундтракът също.
Грънж-вълната.
Нирвана. Краят на началото.
“Естествен роман”, Г.Г. и българският постмодернизъм.
“Витамин Б” –
носталгията по ягодовите полета.
Мюзик-филм фестовете.
Жълта музика. Уикеда. Ска- ритуалът на кафето.
Книгите бяха евтини и с лошо качество. Сега е обратното.
Десетте години в прорез. Обилие. Пунктуацията на едно време. Различната граматика. Времето на синтеза.
Хубавото на това десетилетие е в споменната му отлежалост.
Важно! В това десетилетие интонационната среда беше чиста, не си спомням чалгата и мутациите й да са имали такъв масов превес в цялата култура /както сега/.
Кавърверсиите ми не включват Световното първенство по футбол от 1994 и студентското предаване “Ку-ку” /в по-късен етап “Каналето”/, както и протестите от зимата на 1997. Защото това са версии, които историята още развенчава...
Версията стъпва на някаква достоверност, която е верифицируема, достъпно проверима.
Кавърверсията е наслагването, контаминирането на множество версии, нещо като dj-ски прочит на историята, микстура от примеси, drum and base амалгама.
Десертът “Република”, с който си трошахме зъбите в междучасието, бе заменен от кроасан... без никаква носталгия.
Щом е тръгнало така ще продължа... дъвките “Турбо” бяха по-меки от “Идеал”-ките ... не, спирам, това е глава от друга книга, вече “живяна”.
четвъртък, 29 юли 2010 г.
In memoriam
За звездите,
за майките, които светят.
За далечното небе,
понякога усещано като закрилник.
За бездънните вечери,
в които потъваме.
За вечността,
която разбираме едва тогава -
когато временните хора се превръщат в абсолюти.
за майките, които светят.
За далечното небе,
понякога усещано като закрилник.
За бездънните вечери,
в които потъваме.
За вечността,
която разбираме едва тогава -
когато временните хора се превръщат в абсолюти.
неделя, 30 май 2010 г.
Сътворения
"И свърши Бог до седмия ден Своите дела..."
--------------
За осем дни тя прочете “Критика на чистия разум”.
--------------
За осем дни тя прочете “Критика на чистия разум”.
четвъртък, 13 май 2010 г.
понеделник, 19 април 2010 г.
към...
Второ пътуване с Митко – този път към животните. Мощна концептуалност и при двете му книги. Очаквам и третата – най-рано след десет години. Истинската поезия се ражда от "утробата на кита", от “безкрайното въображение на болката”, от света, в който сме затворени, ние - същинските обитатели на зоопарка...
четвъртък, 8 април 2010 г.
* * *
гласът е винаги тя
погалване на чаша
новговор
тоталност на звука
тя е името
изплъзващо се назоваване
тя е симфония
тя е музиката
(тя не може да е понятие)
тя е последната битка
inspired by "Шум, тон, минимализъм" (Музикална дегустация)
погалване на чаша
новговор
тоталност на звука
тя е името
изплъзващо се назоваване
тя е симфония
тя е музиката
(тя не може да е понятие)
тя е последната битка
inspired by "Шум, тон, минимализъм" (Музикална дегустация)
Абонамент за:
Публикации (Atom)