90-те - кавърверсии

Днес се натъкнах на един текст. Отдавна забравен. Пускам го без редакции. Автентичната версия. Някаква граматика на 90-те, набързо нахвърляна. Моят кавър.

90-те: кавърверсии

90-те бе десетилетието на кавърите. Пъстро. Западно. Първото след промените. Един лаконизъм от начала. Неизговорено.
Изместването на Ace of base и 2 unlimited от клубните партита на Метрополис: прохождането на електронната музика в България.
Списание “Егоист”. Лично за мен. Жеков, Нойзи, Григорова, Карбовски.
Нова генерация. Ревю. Милена.
Трейнспотинг. Тарантино. Ума Търман. Саундтракът също.
Грънж-вълната.
Нирвана. Краят на началото.
“Естествен роман”, Г.Г. и българският постмодернизъм.
“Витамин Б” –
носталгията по ягодовите полета.
Мюзик-филм фестовете.
Жълта музика. Уикеда. Ска- ритуалът на кафето.
Книгите бяха евтини и с лошо качество. Сега е обратното.
Десетте години в прорез. Обилие. Пунктуацията на едно време. Различната граматика. Времето на синтеза.
Хубавото на това десетилетие е в споменната му отлежалост.
Важно! В това десетилетие интонационната среда беше чиста, не си спомням чалгата и мутациите й да са имали такъв масов превес в цялата култура /както сега/.
Кавърверсиите ми не включват Световното първенство по футбол от 1994 и студентското предаване “Ку-ку” /в по-късен етап “Каналето”/, както и протестите от зимата на 1997. Защото това са версии, които историята още развенчава...
Версията стъпва на някаква достоверност, която е верифицируема, достъпно проверима.
Кавърверсията е наслагването, контаминирането на множество версии, нещо като dj-ски прочит на историята, микстура от примеси, drum and base амалгама.
Десертът “Република”, с който си трошахме зъбите в междучасието, бе заменен от кроасан... без никаква носталгия.
Щом е тръгнало така ще продължа... дъвките “Турбо” бяха по-меки от “Идеал”-ките ... не, спирам, това е глава от друга книга, вече “живяна”.

In memoriam

За звездите,
за майките, които светят.
За далечното небе,
понякога усещано като закрилник.
За бездънните вечери,
в които потъваме.
За вечността,
която разбираме едва тогава -

когато временните хора се превръщат в абсолюти.

Сътворения

"И свърши Бог до седмия ден Своите дела..."

--------------

За осем дни тя прочете “Критика на чистия разум”.

Кризисни мерки

"Ще изчезна масово
като динозаврите",
им каза Университетът.

към...

Второ пътуване с Митко – този път към животните. Мощна концептуалност и при двете му книги. Очаквам и третата – най-рано след десет години. Истинската поезия се ражда от "утробата на кита", от “безкрайното въображение на болката”, от света, в който сме затворени, ние - същинските обитатели на зоопарка...

* * *

гласът е винаги тя
погалване на чаша
новговор
тоталност на звука
тя е името
изплъзващо се назоваване
тя е симфония
тя е музиката
(тя не може да е понятие)
тя е последната битка

inspired by "Шум, тон, минимализъм" (Музикална дегустация)

* * *

Припознавам се, търся града. В метрото забравям посоките и разчитам “Лион” вместо “Люлин”...