Отправната точка е
и последна спирка.
Алогичността е конструкт
на всяка ситуация.
Защото траекторията е
илюзорно пространство.
Тъпчем своите отправни точки
до крайност,
до зачатъка на траектория,
до смислеността
на извървения път.
Полетата от злато са част
от алхимичното ни въображение,
от пътуването към.
9.12.2001
понеделник, 8 октомври 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Безмълвната читателка
В последния ден на юли, последният работен за посещения на читатели в Националната библиотека. Неведоми са пътищата на картографиите на сър...
-
Пътят към Гуадалахара В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
-
Върховете са покорени годините натрупани Вселената е наша Мираж, който ни спасява пием вода и продължаваме към оазиса на живота! 01....
-
Винаги да има план Б. Друга история, по която да тръгне читателят. Маршрутите са като дърво с клони в посоките на света, докъдето стига погл...
Няма коментари:
Публикуване на коментар