Отправната точка е
и последна спирка.
Алогичността е конструкт
на всяка ситуация.
Защото траекторията е
илюзорно пространство.
Тъпчем своите отправни точки
до крайност,
до зачатъка на траектория,
до смислеността
на извървения път.
Полетата от злато са част
от алхимичното ни въображение,
от пътуването към.
9.12.2001
понеделник, 8 октомври 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Безмълвната читателка
В последния ден на юли, последният работен за посещения на читатели в Националната библиотека. Неведоми са пътищата на картографиите на сър...
-
Пътят към Гуадалахара В памет на Росен Динов Езерото е вече отвъд сянката е вече отвъд кънтеж на избягали думи неул...
-
48 ЧАСА на границата ме питат Повече от 48 часа ли бяхте в страната? замислих се като миг преминаха срещите с приятели Нещо за деклариране ...
-
Единствената ранимост е посрещането на смъртта. Останалото е отлагано колебание. Достойнството не може да е цел, затова рядко са онези, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар